| Марк Епископос, The American Conservative Андрий Загороднюк, бивш министър на отбраната на Украйна, и Елиът Коен от Центъра за стратегически и международни изследвания, точно диагностицират основния порок в политиката на Запада спрямо Украйна в уводна статия за Foreign Affairs: Администрацията на Байдън и нейните европейски партньори не успяха да формулират своя стратегия за края на тази война. Три години след началото на конфликта западното планиране продължава да изостава стратегически – подпомагането на Киев се превърна в самоцел, откъснато от една последователна стратегия за приключване на войната. Но „теорията на победата“, представена от Загороднюк и Коен, за да замени стратегическото безсилие, в което се намира западът, е забележително още по-опасна и по-зле замислена от статуквото. Авторите призовават Белия дом да излезе в пълна подкрепа на военните цели на Киев: а именно изхвърляне на всички руски сили от границите на Украйна до 1991 г., включително Крим, изправяне на руските лидери пред трибунали за военни престъпления, изискване на репарации от Москва и предоставяне на Украйна на „дългосрочни споразумения за сигурност“. Казано по друг начин, Западът трябва да се ангажира с нищо друго освен пълното и безусловно поражение на Русия на бойното поле. Как Украйна, със своята опустошена армия, колабираща демография и икономика, изцяло разчитаща на парични вливания от Запада, може да изпълни тази възвишена задача? Като правите повече от същото, но в по-голям мащаб. Загороднюк и Коен предписват по-продължителна военна служба, въпреки че проучванията показват, че мнозинство украински мъже не са готови да се бият; повече удари по инфраструктура на руска територия, въпреки че няма индикации, че подобни атаки са засегнали енергийното или военното производство на Русия; подновени контраофанзиви въпреки ужасяващия и ужасно скъп провал на миналогодишния опит; нови санкции, независимо от продължаващия икономически растеж на Русия, въпреки че е най-санкционираната страна в света; и заплашване на контрола на Русия над Крим с идеи за „въздушно превъзходство“, които нямат нищо общо с текущата динамика и вероятната траектория на войната. Тук става ясно, че „теорията на победата“ на авторите всъщност е само преработка на по-стари политически идеи, които вече се изпълняват от Запада, макар и не с интензивността, която Загороднюк и Коен биха предпочели. Това е теорията за победата на средновековния лекар над болестите с помощта на пиявици. Проблемът не е, че основното лечение не работи, заявява лекарят, докато пациентът му хрипти и се задъхва, едва вкопчвайки се в живота, а че той не е използвал достатъчно пиявици. Естествено, всичките му колеги – работещи със същите погрешни предположения – са съгласни. Отделните политики, предложени от авторите, отдавна са дискредитирани. Написах есе за провала на санкциите на Русия и неговите по-широки последици за политиката на САЩ точно на тези страници. Моите колеги Джордж Бийби и Анатол Ливен демонстрираха в детайли, че не само няма жизнеспособен военен път към победа в Украйна, но има всички основания да се предположи, че латентните предимства на Русия в жива сила и огнева мощ ще се усложнят допълнително и позицията на Украйна ще продължи да се влошава през следващите седмици и месеци. Коен и Загороднюк признават, че позицията на Русия е много по-силна днес, отколкото беше през пролетта на 2022 г., но настояват – отчасти разчитайки на неоснователни, силно оптимистични оценки на руските загуби и тактика – че Русия е изправена пред осакатяващи материални недостатъци и е хронично неспособна да поеме големи части от украинска територия. Всъщност, както отбеляза генералът от армията на САЩ Кристофър Каволи, върховният главнокомандващ съюзническите сили на НАТО в Европа, руската армия днес е значително по-голяма, отколкото беше в началото на инвазията в Украйна през февруари 2022 г. Тя също така спечели ценен опит на бойното поле, който може да дойде само по метода на пробата и грешката, присъщи на воденето на години на изтощителна война с висок интензитет, и обедини своята военно-промишлена база, за да изпревари значително Запада в производството на артилерийски снаряди. Руските сили не напредват бързо на изток и югоизток, защото стратегията на Русия не е да завзема големи участъци от украинска земя или да обсажда големите градове, а бавно да разсейва украинските сили, като използва предимството си в огневата мощ, за да ги смила на множество точки по протежение на линията на контакт. Вярно е, че украинските сили нанесоха значителни загуби на Черноморския флот на Русия, но тази война няма да бъде решена в морето и няма начин тези успехи да се превърнат в значими печалби срещу руските сили на земята. Унищожаването на моста през Керченския проток, свързващ Крим с континенталната част на Русия – макар че би било символичен поврат за Украйна и психологически удар за Москва – би имало минимално въздействие върху способността на руската армия да поддържа логистиката си в Украйна, факт, който се признава и от Белия дом. В основата на погрешните политически предложения на авторите стои по-дълбоко скритото убеждение в превъзходството на Запада: „В тази война всички ресурси, средства и технологии преобладаващо са в полза на Запада… Русия просто няма военната мощ да победи подкрепяната от Запада Украйна и така единствената ѝ надежда е да манипулира опасенията на Запада“, пишат те. Западът е в пъти по-богат от Русия, но последните три години показаха, че тази разлика в богатството не може лесно или бързо да се превърне в конкретни военни способности, от които Украйна се нуждае, за да победи руските сили на бойното поле. Западът не може да събере необходимите резерви от работна сила, за да продължи да води тази война години наред, освен да се намеси директно в нея. Въпреки огромното си латентно богатство, в момента на САЩ им липсва производствен капацитет, необходим за поддържане на Украйна със снаряди в краткосрочен до средносрочен план, за попълване на собствените си изчерпани запаси и за поддържане на ангажименти към други партньори в Близкия изток и Азиатско-тихоокеанския регион. Разработването на отбранително-промишлена база, достатъчно стабилна, за да поеме всички тези задачи, вероятно ще отнеме години, време, което Киев няма. Западните лидери отдавна са закъснели с артикулирането на последователна теория за победата – такава, която се бори с компромисите и ограниченията, пред които са изправени Киев и неговите поддръжници, вместо да ги замита настрана в преследване на максималистични цели на бойното поле, които все повече се откъсват от реалностите на място. Това не означава да се примирите с безусловната капитулация на Украйна. И все пак това ще изисква от политиците да признаят, че няма жизнеспособен път към безусловното поражение на Русия и съответно да оформят своето мислене около прекратяването на войната. Не е твърде късно войната да бъде прекратена при условия, които гарантират суверенитета на Украйна, като същевременно защитават интересите на САЩ. Западът все още има значителни лостове за влияние на и извън бойното поле, но ключът към ефективното упражняване на това влияние е най-накрая да се откаже от рамкирането на безусловна победа, което попречи на лидерите да се ориентират към по-прагматичен, стратегически гъвкав подход. За автора Марк Епископос е научен сътрудник по Евразия в Института за отговорно държавно управление Куинси. Той е и професор по история в университета Меримаунт. Епископос има докторска степен по история от Американския университет и магистърска степен по международни отношения от Бостънския университет. Източник: Епицентър.БГ |
