The European Conservative: Инфлация, бедност и нови още по-високи данъци дебнат България зад ъгъла в Еврозоната!

“The European Conservative” излезе днес с убийствен подробен анализ с графики от ЕВРОСТАТ на влошеното състояние на България след влизането в ЕС, с предупреждение за множеството негативи от приемането на еврото, озаглавен „България има сериозни причини да каже „НЕ“ на еврото“:

1) „Присъединяването към ЕС през 2007г. доведе до вълна от регулации – от екологични правила до стандарти на пазара на труда – които оказаха ОТРИЦАТЕЛНО въздействие върху икономиката на страната.“

2) „Основателни са опасенията, че въвеждането на еврото ще добави ОЩЕ ПОВЕЧЕ РЕГУЛАЦИИ, ограничавайки способността на България да формира собствените си икономически политики.“

3) „В момента единствената област от икономиката на България, където тя се представя приемливо добре, е по отношение на нивата на безработицата. На практика ВСЕКИ ДРУГ ПОКАЗАТЕЛ показва, че българите не са спечелили от присъединяването си към ЕС през 2007г.

4) „Според ЕВРОСТАТ, българската икономика СТРАННО СЕ ВЛОШАВА с влизането в Европейския съюз през 2007г. Фигура 1 показва реалните годишни темпове на растеж на българския БВП (колони) и добавя средната стойност за 2000-2007 г. (зелено) и за 2010-2019 г. (червено).“

5) „Спадът в средния растеж на икономиката след присъединяването към ЕС през 2007г. е може би НАЙ-ДРАМАТИЧНИЯТ от всички страни от ЕС, с ТРАЙНИ ПОСЛЕДИЦИ за жизнения стандарт на хората, както и за способността на правителството да финансира задълженията си към данъкоплатците по отношение на социалната държава.

6) „С присъединяването си към еврото, България ВЕЧЕ Е УЯЗВИМА за същото КАТАСТРОФАЛНО ОТНОШЕНИЕ, на което бяха подложени няколко страни, включително Гърция, през 2009-2014 г., заради фискалните правила на ЕС – общоизвестни като Пакт за стабилност и растеж (ПСР). Тогава те се превръщат в нещо повече от абстрактно, бюрократично правило!“

7) „Докато е извън еврозоната, България би могла да реагира на сериозна фискална криза, като обезцени лева, спрямо други валути, включително еврото. Девалвацията би поевтиняла износа и по този начин би стимулирала икономическия растеж (което е много необходимо по време на фискална криза). Тя би направила държавния дълг относително по-евтин за чуждестранните инвеститори, които биха могли да купят повече от него със същото количество от собствената си валута. Това помага за облекчаване на някои от рисковете, свързани с купуването на държавен дълг, когато инвеститорите са загубили известна вяра в този дълг.“

8 ) „След като България се присъедини към еврото вече НЕ МОЖЕ ДА РАЗЧИТА на девалвация на валутата като последна мярка за решение на фискалните проблеми на правителството си.“

9) „Тези проблеми ЩЕ ОСТАНАТ и ще се „ПРЕНЕСАТ“ върху други членове на еврозоната, точно както се случи с дълбоките дългови проблеми на гръцкото правителство.“

10) „Консолидираният държавен сектор в България в момента отчита ЗНАЧИТЕЛЕН БЮДЖЕТЕН ДЕФИЦИТ Като дял от БВП, той е 2,7% от началото на 2023 г.“;

11) общата тенденция по отношение на бюджетния дефицит е, че след членството в ЕС ТОЙ Е ЗНАЧИТЕЛНО ПО ЗЛЕ, отколкото преди 2007 г. (фигура 2);“

12) След присъединяването към ЕС, бюджетните дефицити са по-често срещани от излишъците и това поражда ОПАСЕНИЯ относно фискалното бъдеще на българското правителство. Очакват се ТРАЙНИ БЮДЖЕТНИ ДЕФИЦИТИ, като националният законодателен орган ЩЕ предприема ОТЧАЯНИ МЕРКИ, за да ги поддържа „ОФИЦИАЛНО“ под прага на пакта за стабилност.

13) „Правителството постепенно ЩЕ ГУБИ ОТ ПОГЛЕД по-належащи политически цели с по-дългосрочно и по-значително въздействие върху живота на хората. Като общо правило, това ЩЕ ОТСЛАБИ икономическата устойчивост на страната с течение на времето, подобно на това, което ВИДЯХМЕ В ДРУГИ СТРАНИ от еврозоната.“

14) „Инвестициите в критична инфраструктура НЯМА ДА СЕ ОПРЕДЕЛЯТ ОТ макроикономическите нужди на страната, а от строгостта на фискалните евробюрократи, които наблюдават бюджета на правителството на страната, както беше фондовата борса.“

15) „По-слабата икономическа устойчивост се изразява в ПО-НИСЪК ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ – откъдето идват и числата на Фигура 1.“

16) „По-нисък икономически растеж, от своя страна, означава НЕДОСТАТЪЧНИ ДАНЪЦИ за финансиране на държавния бюджет. Конвенционалната реакция на законодателите, които виждат недостиг на данъчни приходи, е ДА ПОВИШАТ ДАНЪЦИТЕ. Точно ТОВА СЕ СЛУЧИ в България – и то още преди страната да се присъедини към еврозоната. Както е показано на Фигура 3, данъците, като дял от БВП на България, намаляваха преди членството в ЕС през 2007 г. и оттогава ОТНОВО СЕ ПОВИШХА.“

17) „Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се състои от по-нисък икономически растеж, по-слаби държавни финанси и по-високи данъци. Би било наивно да се очаква нещо друго, докато страната се интегрира в еврозоната.“