Стремежът към лукс, алкохолът и хазартът замъглява ума на младите българи, особено на силният пол между тях!
“Данните потвърждават стряскащата тенденция, че ниското ниво на финансова грамотност при младите хора вече ги превръща в длъжници на една съвсем ранна възраст. Това е тема, по която в нашата компания работим от години, а и моя лична кауза – защото на карта е заложено бъдещето на децата ни и е добре да ги подкрепим да развият умения да управляват личните си финанси от малки, вместо да ги спасяваме от дългове на 30+ години“ – коментира Рени Миткова, управител на ЕОС в България, основател и член на борда на Асоциацията за събиране на вземания.
Най-голям процент длъжници са все още във възрастовата група 30-40 години и живеят в София-град (14,61%), като мъжете са по-лоши платци от жените (съответно 58,20% и 41,80%). Така профилът на типичния длъжник у нас се оформя като мъж, на възраст между 30 и 40 години, живеещ в гр. София и зодия Близнаци. Задлъжнява с един или повече потребителски кредити, за които не е успял правилно да прецени възможностите си.
Данните на един от големите играчи в сферата на събиране на вземания в България отчитат притеснителна тенденция: най-бързо нарастващата възрастова група на задлъжнели лица е тази на младежите под 25 години. От 7,21% млади длъжници през 2021 г. към септември 2024 г. те са вече 21,03%. Младежите задлъжняват най-вече за мобилни телефони, техника и спортни стоки с почти равни дялове от около 22%.
Произвеждаме едно тревожно поколение, което се притеснява как ще се оправя във финансово отношение в бъдеще, коментира Евелина Славкова
Приблизително половината от българските младежи (45%) се притесняват от финансови проблеми в бъдеще, а 23% от неуспехи в кариерата. Това показва изследване на тема „Младите хора в България – ментални рискове, предизвикателства и перспективи“, проведено от изследователски център „Тренд“. Данните бяха представени на пресконференция в Националния пресклуб на БТА.
Проучването е представително за младите хора на възраст 15-29 години, проведено е от 9 до 16 септември т.г. сред 800 души по метода пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“, по поръчка на Сдружение „Мрежа за развитие на личността и талантите“.
Произвеждаме едно тревожно поколение, което се притеснява как ще се оправя във финансово отношение в бъдеще, коментира Евелина Славкова от „Тренд“. Тя отбеляза, че във възрастовата категория 15-19 години все още не се замислят много, но след 25-годишна възраст драматично голям процент от младите хора посочват, че финансовите проблеми са основното нещо, от което се притесняват. Няма такава тревожност за финансови проблеми в другите държави, каквато виждаме в България, коментира Славкова.
Липсата на стабилни лични взаимоотношения е друг страх, свързан с бъдещето, който посочват 20% от младежите, участвали в проучването. Младите хора в столицата са много по-тревожни, че не могат да създадат стабилни лични взаимоотношения в сравнение с хората в малките градове и селата, посочи Славкова.
В момента българските младежи най-много се страхуват да не се справят в училище и на работното място (27%), притесняват се за здравето си и от болести (26%) и да не разочароват семейството си (22%). Страх от отхвърляне и изолация от приятелите посочват 15% от младите хора, сочи проучването.
Евелина Славкова отбеляза, че младите хора разчитат на семейството. В България приятелите са изключително важна ценност, коментира още тя. При психологически трудности 58% от младежите отговарят, че търсят подкрепа в семейството, а 47% процента – при приятелите, показва изследването на „Тренд“.
Според данните, 25% от младите хора посочват, че се са се сблъсквали с физическа агресия, като този отговор дават по-често мъже, 21% – с агресия в интернет, 10% – с форма на домашно насилие, а 3% – със сексуален тормоз.
Евелина Славкова коментира, че 15% са хазартно зависими, те играят хазарт, особено в малките населени места, надявайки се на бърза печалба.
На въпрос какви форми на зависимости сте имали или имате, 37% от младите хора отговарят – алкохол, 24% – тютюнопушене/цигари, 15% – хранителни разстройства, 15% – хазарт/залози, 7% – трева, 4% – наркотици, 3% – хапчета, упойващи вещества, по 1% – стероиди и балони, показва проучването. Славкова отбеляза разделянето на марихуана от наркотици и възприемането на марихуаната като по-лека форма за забавление.
Тя посочи, че проблемите се решават в семейството и приятелите, което не означава, че решението е адекватно и доведено до край. По думите ѝ все още има стигма по отношение на това да ходиш на психолог и само 2% търсят специализирана подкрепа.
Според данните от изследването, 62% от младите хора посочват, че са оптимисти, 27% – песимисти, и 11% не могат да преценят. Младите хора са по-оптимистично настроени за живота, особен акцент е във възрастовата категория 15-19 години, посочи Евелина Славкова.
Данните показват, че всъщност българският младеж е голям оптимист, той не се чувства стресиран, но всичко това придобива различен вид и форма след сблъскването му с реалността при влизането на трудовия пазар около 25-та му година, коментира Калина Крумова, председател на Сдружение “Мрежа за развитие на личността и талантите”. Тя отбеляза, че 80% от младите хора не познават институциите в страната, които трябва да им помогнат.
Според проучването 49% процента от младите хора посочват, че са необходими повече програми за психологическа подкрепа в училища и университети, а 40% искат строги мерки срещу онлайн тормоза и насилието.
Психологът д-р Пламен Димитров коментира, че младите хора са системно неглижирани. България има нужда от цялостна програма за психично здраве, смята той.
