Как Пеевски реши да използва за лични цели един сериозен геополитически проект като ДПС, чийто котви са забити надълбоко в невидимото за такива като него?
Какво им става на Доган и Пеевски?! Нищо лично. Просто геополитика
Покрай видимия аспект на сблъсъка „Ахмед Доган – Делян Пеевски“ лъснаха срамният провинциализъм и елементарност на масовата част от родните анализатори и затлачващите ефира с присъствието си „мисирки“, които гледат на този конфликт като на свадата между булките на Тарильома и Селямсъза. Толкова им е вътъкът и такъв им е мащабът. Твърди се, че маймуните помнят някакво събитие около три минути, но на тия, прости ми Господи, хомо сапиенси, май и това им е много.
Само че в нашата съвсем кратичка история на най-новата българска държава има няколко знакови събития, в които намесата на Ахмед Доган се оказва решаваща и те изобщо не са свързани с това, че някакви негови овластени фаворити се втурват да превземат партията му. А с геополитическия контекст на тяхното рейдърство, целящо да извади ДПС от строго съблюдавания първоначален замисъл на създаването, съществуването и участието на тази партия в политическия ни живот.
Оставяме настрана основаването на Движението от Ахмед Доган през 1990 г., дегизирано като напълно справедлива битка за правата и свободите на българските мюсюлмани, прегазени от чудовищно позорния акт на тяхното насилствено преименуване и изслеване от тоталитарния режим. Но и последвано от войната в Косово през 1999 г. след намесата на НАТО, която е кулминация на поредица от зверства и геноцид спрямо мюсюлманското население, включително и клането в Сребреница в Босна и Херцеговина през 1995 г., предизвикало доста шум напоследък заради опита за промяна на българската позиция за това военно престъпление. С дълбоко преклонение пред жертвите на тази страшна агресия, но това не се случи в България. В България имаше ДПС.
Само че именно във връзка с тези събития паметна остава намесата на обикновено отсъстващия от парламента Ахмед Доган в работата на депутатите през 1999 г., когато се вземаше решението за прелитането на натовските самолети над наша територия. Бурните дебати продължаваха цял ден в сградата на пл. „Народно събрание“. На припек покрай паметника на Цар Освободител протестираха противниците на НАТО, предвождани от време на време от тогавашния лидер на БСП и сетнешен президент на България Георги Първанов. На площада пред „Св. Александър Невски“ пък подкрепата си демонстрираха привържениците на пакта и сътрудничеството ни с него. А демаркационната линия помежду им зорко охраняваше о’бозе почившата конна полиция на ексвътрешния министър Богомил Бонев.
Дебатите се бяха закучили. Но някъде в следобедните часове в парламента ненадейно влетя Ахмед Доган, дръпна една по-късно наречена „историческа“ реч от трибуната в пленарната зала в полза на предоставянето на небето ни на натовските самолети и обърна и пренията, и гласуването на този акт. За уточнение – още през 1990 г., когато повечето наши политикани започваха да се кръстят и да въртят пръст до слепоочието си, когато чуеха НАТО, Доган твърдо застана зад членството на страната ни в пакта. Геополитика.
Вторият драстичен случай, когато лидерът на ДПС стана център на внимание в публичното пространство, беше свързан с изгонването на председателя на партията му Лютви Местан навръх Бъдни вечер през 2015 година заради недопустимото му заиграване с турските власти и обещана от него помощ за домогванията на южната ни съседка до вътрешната политика на България чрез българските турци у нас. При отстраняването на Местан Доган действа като снайперист. А пък Местан сякаш в потвърждение на причините за това избяга в турското посолство в София. Геополитика.
Междувременно се случи още едно фрапиращо събитие – смъртта на шефа на политическия кабинет на Доган и негов изключително приближен – Ахмед Емин, в т.н. Сараи в Бояна през 2008 г. Споровете се съсредоточиха върху това дали става дума за убийство или за самоубийство. И върху проявеното неглижиране на случая от страна на Доган, който нарече Емин „мъжка секретарка“.
И дълбоко в аналите остана предсмъртното писмо, намерено в Емин, и фразата му, озадачила следователите още тогава: „Аз не съм предател“.
Наскоро я възкреси Делян Пеевски на старта на видимата част от конфликта му с Доган, но с финтифлюшката „… на интересите на хората“. Тогава домораслите разбирачи на ДПС отново заровиха зурли в родната кочина да обясняват какво и защо се случва. Но 3 години след смъртта на Емин – през 2011-а, един от зам.-председателите на Движението и също много близък на Доган – Касим Дал, напусна партията, като 2 години преди това вече бе заявил, че „ДПС ще управлява самостоятелно“. После се оказа, че и той силно се е сближил с представители на властите в Турция и техните амбиции.
Още една случка се приплъзна и потъна в трагикомичната ни политическа криза, въпреки че трябваше да виси като обеца на ухото на всички, които Доган издига за председатели. През 2021 г. в България избухна мощен скандал заради реплика на тогавашния лидер на ДПС Мустафа Карадайъ пред председателя на парламента в южната ни съседка Мустафа Шентол, че Турция е „родина“ на българските турци. После заваляха обяснения тип „изгубени в превода“ – че не бил казал „родина“, а „майка родина“. Но тъй или иначе 2 години по-късно Карадайъ изненадващо подаде оставка от лидерския пост в ДПС. И нашите мисльовци взеха да се питат защо.
Ами защото и в трите случая – с Емин, с Дал и с Карадайъ, силно намирисва на геополитика. А в речите на Доган, които обикновено държи преди Коледа в Боянските сараи пред актива на партията, геополитиката е центърът и фокусът на изявленията му вероятно за почуда на повечето присъстващи, камо ли за избирателите на Движението. Понеже може би само Доган е наясно, че в такива моменти не говори на тях, а на съвсем различни чуждестранни фактори.
И сега – над 11 години след опита за покушение срещу Доган, откогато той се скри, т.н. почетен председател, а всъщност единствен и реален лидер на ДПС отново излезе на видело. И родните разбирачи с ментален хоризонт до Драгоман моментално провидяха в сблъсъка между него и назначения от него за съпредседател Делян Пеевски опит за обсебването на партията от младия му напорист избраник. Без изобщо да се замислят или поне да се попитат: а защо му е на Делян Пеевски тая партия и какво го кара да я завладява, цепи и прочее като сомалийски пират. И дали само страхът на Доган да не му вземат любимото чедо ДПС е причината да изпълзи от окопите си.
Нищо подобно. И сега отново става дума за геополитика. Най-малкото защото Делян Пеевски промени философията на съществуването на ДПС, като я изведе на позицията на втора политическа сила в България – цел, която изобщо не влиза в замисъла за съществуването на Движението. Особено на фона на бушуващата вече над две години война в Украйна през морската ни граница. И на фона на поредния фитил за „барутния погреб Балканите“ в лицето на новите власти и политиката им в Северна Македония и рефлектирането й върху България, Гърция, Сърбия, че и върху Турция и Русия. Вярно, в момента САЩ и НАТО си имат други грижи, но те са им просто едно „препятствие, което трябва да преодолеят“, както каза Доган за драмите в ДПС.
Не е такъв замисълът на ДПС. Замисълът е да бъде едно малко мобилно смартче, което неизменно присъства в българския парламент и може да се завре навсякъде и да подреди всички останали около себе си по усмотрение на геополитическите си цели, като ту се застопорява някъде, ту се отдръпва наляво и надясно, за да направи място на друг. Иван Костов не разбра това и си плати за гяволъците покрай „проклятието на българския преход“.
Очевидно Делян Пеевски също не го разбира.
А храбрите му фрази преди гласуването на правителството на ГЕРБ начело с Росен Желязков, че ако то не бъде избрано „подаряваме България на Путин“, а след провала на проекто-кабинета в пленарната зала благодарение на ДПС, че в партията „има 30 евроатлантически депутати и те ще бъдат депутати“, както и поредицата от бравурни възгласи за евроатлантизма и неговите ценности на обекта на глобалния закон „Магнитски“ ясно показват, че бизнесменът-политик има нужда от Движението заради поети ангажименти в геополитически план.
И Доган не само знае това, но знае и какви са те. Иначе няма никаква логична причина „бащата“ внезапно да разлюби „сина“ до степен, че да започне да го натирва от председателския пост, на който персонално го монтира. Затова тук въпросът не е защо Пеевски не слуша Доган и краде партията му. А защо Доган собственоръчно свали ДПС от втората позиция в парламента и отново го превърна в смартчето, което се набутва някъде и размества останалите. Там е ключът от бараката и там е отговорът на въпроса какво им става на Доган и Пеевски. Нищо не им става. Поне нищо лично. Просто геополитика.
