И нещо, което не исках да пиша докато тече Страстната седмица. Става дума за изказването на ББ, което бе подхванато от медиите и от тия, които иначе рядко ходят на църковна служба, като изключим показното посещение на Рождество, Великден и Цветница, разбира се.
В наратива на Бойко го имаше чудото! Важно е да се подчертае това. На най-примитивно ниво то присъстваше, както я и имаше вярата, че това се е случило по този начин, в тази последователност. С тази грандиозна кулминация на победа над смъртта, която и ние днес празнуваме, поздравявайки се с Христос Воскресе!
Колкото и неуместно да беше интерпретирано от Борисов там имаше вяра, докато при по-голямата част от неговите критици, препубликуващи яростно в разгара на Страстната седмица бойковото Туту, липсва елементарна убеденост, че това в тая рамка, с този финал, се е случило по този начин.
Знаете, основната вяра на либералстващите политици, особено тия от ДБ и ПП, гравитира около култа към „Вселената“ в един постмодерен абстрактен агностицизъм, съчетан обаче с антропоморфизма и приемливия пантеизъм на новото време, приписваш на Творението божествен характер. И това всички изказано от тях най-често в някое токшоу или на страниците на социалните медии без грам притеснение, че е докрай богоборческо и обидно за християнската вяра.
Тази либерална митологична доктрина в сравнение с бойковия първосигнален наратив, в който присъства чудото на Възкресението, е ужасяваща ерес и отказ от саможертвата Христова. За тези либерали, знаете, Възкресението, Великден, е симпатична легенда, която се родее с пантеистичния епос за „възраждането на природата за нов цикъл“ и до там. Легенда, която очевидно като периодика за тях е лишена от сакрален пиетет, не изисква и своеобразно политическо, временно, примирие, а дава прекрасна възможност да се атакува някой и друг партиен лидер, свалил гарда в предпразничните дни с поредното неуместно изказване пред медиите.
Да се натрие носа на този, които все пак е ок и с това да има вероучение в училище.
Защото, знаете, за тази част от либерално-политическия спектър, православното християнство е враг, с който трябва да се справят, заради геополитическите раздавания на карти в последните месеци, в които очевидно цялата инвестиция до този момент трябва да се преосмисли и да се постави черта между наши и ваши. Категорична и окончателна!
И то не само между субекти и личности, но и между идеологии, ценности, морални категории и не на последно място и конфесии. Затова православието бе обявено за чуждо от рупор, в чийто авторитет бе инвестирано доволно дълго време, за да дойде деня, в който той да заяви, че християнството може да остане единствено на битово ниво, но не и на институционално, понеже геополитическите интереси на България в този момент са ориентирани от родния и европейски политическия естаблишмънт в друга посока.
Ако трябва да говорим за Великденски скандал, това е той, либералният отказ от християнската вяра, изнесен като послание от титулуваната като „човек на словото“ Теодора Димова, а не простодушния, но верен на библейския наратив „символ на вярата“, в интерпретация на Бойко Борисов.
Васил Жечев, фейсбук
