От чатовете на убиеца на Чарли Кърк става ясно, че смятал да запази тайната си до „дълбоки старини“, за да предпази транс-приятеля си.
Колко трябва да си скъсал с реалността, за да си вярвал, че убийството на такъв човек ще остане неразкрито в тази държава, в този щат?
И това според мен е основната причина хората да вършат престъпления – чувството за безнаказаност, имагинерно (както в случая) и съвсем реалистично в държави като България (където всеки връзкар вярва с основание, че е недосегаем от закона и всичко му е позволено).
Мая Живкова Роджърс
ЧАТЪТ МЕЖДУ УБИЕЦА на Чарли Кърк и любовника му трансджендър:
“Съквартирант: Какво??????????????? Шегуваш се, нали?????
Робинсън: Все още съм добре, любов моя, но съм заседнал в Орем още малко.
Не би трябвало да мине много време, преди да мога да се прибера, но все пак трябва да си взема пушката. Честно казано, надявах се да запазя тази тайна, докато умра от старост. Съжалявам, че те замесвам.
Съквартирант: ти не си този, който го направи, нали????
Робинсън: Аз съм, съжалявам.
Съквартирант: Мислех, че са хванали човека?
Робинсън: не, хванаха някакъв луд старец, след което разпитаха някой с подобни дрехи. Бях планирал да взема пушката си от мястото, където я оставях, малко след това, но по-голямата част от тази част на града беше заключена. Тихо е, почти достатъчно, за да се измъкна, но има…
Съквартирант: Защо?
Робинсън: Защо го направих?
Съквартирант: Да
Робинсън: Писна ми от омразата му. Някои омрази не могат да бъдат преговаряни. Ако успея да си взема пушката незабелязано, няма да съм оставил никакви доказателства. Ще се опитам да я взема отново, дано са се отдалечили. Не съм видял нищо, че са я намерили.
Съквартирант: От колко време планираш това?
Робинсън: Малко повече от седмица, струва ми се. Мога да се приближа, но точно до нея е паркирана патрулна кола. Мисля, че вече са претърсили мястото, но не искам да рискувам.
Робинсън: Жалко, че не се върнах и не я взех веднага щом стигнах до колата си.
Робинсън: Притеснявам се какво ще направи баща ми, ако не върна пушката на дядо… сигурен съм, че имаше сериен номер, но нямаше да ме проследи. Притеснявам се за отпечатъците. Трябваше да я оставя в един храст, където се преобличах. Нямах възможност или време да я донеса със себе си. …
Може би ще трябва да я изоставя и да се надявам да не намерят отпечатъци. Как, по дяволите, ще обясня загубата ѝ на баща ми. …
Единственото нещо, което оставих, беше пушката, увита в кърпа. … помниш ли как гравирах куршуми? Съобщенията са предимно голям мем, ако видя „notices bulge uwu“ във Fox New, може да получа удар, добре, ще трябва да я оставя, това наистина е гадно…
Робинсън: Съдейки по днешния ден, бих казал, че оръжието на дядо е добре, не знам. Мисля, че това беше мерник за 2 хиляди долара ;;
Робинсън: Изтрий този разговор
Робинсън: Баща ми иска снимки на пушката… казва, че дядо иска да знае кой какво има, федералните са публикували снимка на пушката и тя е много уникална. Вика ме „RN“, не отговаря.
Робинсън: Откакто Тръмп дойде в длъжност, баща ми е доста заклето магаре.
Робинсън: Ще се предам доброволно, един от съседите ми тук е заместник-шериф.
Робинсън: Ти си всичко, за което се тревожа, любов
Съквартирант: Много повече се тревожа за теб
Робинсън: Не говори с медиите, моля те. Не давай интервюта и не прави коментари. … ако някой полицай ти задава въпроси, поискай адвокат и мълчи”
