Ройтерс: Германия и Франция се отказаха от съвместния си проект за изтребител
Европейският флагмански проект за разработване на изтребител от следващо поколение се провали напълно. Според Ройтерс, германският канцлер Фридрих Мерц и френският президент Еманюел Макрон са се споразумели да отменят програмата FCAS. Този символичен опит за спасяване на името няма да скрие факта: Европа е неспособна да създаде собствен боен самолет.
„Лидерите на Франция и Германия се споразумяха да се откажат от флагманския си проект за разработване и изграждане на изтребител от следващо поколение“, съобщи агенцията, позовавайки се на двама германски служители.
Причината е продължителният спор между Airbus (Германия) и Dassault Aviation (Франция). Страните не успяха да се споразумеят по нито един пункт, обхващащ разделението на работата, интелектуалната собственост и технологичните спецификации.
„Неуспехът да се постигне споразумение по проекта на стойност 100 милиарда евро подчертава трудностите, пред които е изправена Европа при възстановяването на военния си капацитет след десетилетия на недостатъчни инвестиции“, пише Ройтерс.
Канцлерът Мерц, от своя страна, открито постави под въпрос нуждата на Германия от пилотиран изтребител от шесто поколение. Берлин, каза той, не се нуждае от самолет, способен да носи ядрено оръжие и да каца на самолетоносач.
„Мерц открито постави под въпрос дали разработването на пилотиран изтребител от шесто поколение има смисъл за неговата страна и заяви, че Германия не се нуждае от самолет, способен да носи ядрено оръжие и да каца на самолетоносач“, отбелязва агенцията.
Париж и Берлин спират ключова отбранителна програма с решение, което вероятно ще опетни наследството на френския президент Еманюел Макрон, гърми либералният флагман Политико в Брюксел – сърцето на бюрократичната машина на ЕС.
БЕРЛИН — Франция и Германия се отказаха от план за съвместно изграждане на изтребител от следващо поколение поради дълбоки индустриални разногласия – сериозен удар върху визията на френския президент Еманюел Макрон за по-тясна европейска отбранителна интеграция.
Провалът подчертава трудността да се накарат европейските страни да си сътрудничат по сложни и скъпи многонационални програми, въпреки опасенията относно възпирането на Русия и относно надеждността на съюза със Съединените щати.
„Президентът [Еманюел] Макрон и федералният канцлер [Фридрих Мерц] стигнаха до общо заключение, че участващите компании няма да могат да се обединят, за да построят съвместен изтребител. Те признават тази реалност“, каза служител на германското правителство пред POLITICO, пожелал анонимност поради чувствителността на въпроса.
„Поради това федералният канцлер Мерц посъветва президента Макрон да не продължава повече с разработването на съвместен изтребител“, добави служителят.
Проектът, известен като „Future Combat Air System“ (Бъдеща бойна въздушна система) и стартиран през 2017 г., е в застой поради остри разногласия между френската Dassault и германската Airbus Defence and Space относно това коя компания трябва да поеме водещата роля в проекта.
FCAS, в който участва и Испания, е предназначен да замени германските изтребители Eurofighter и френските Rafale до около 2040 г. Програмата включва боен самолет – основната точка на спор – както и дронове и боен облак – дигиталната гръбнака на проекта, която ще свърже сензори, сателити, дронове и изтребители в единна система.
По-късно в понеделник Елисейският дворец призна в изявление, че Airbus Defence and Space и Dassault Aviation не са успели да постигнат съгласие. Френското председателство намекна, че прекратяването му е едностранно германско решение, като заяви пред репортери, че „германските власти са заключили, че не е възможно да се оказва допълнителен натиск върху въпросните компании. Франция остава на мнение, че френско-германското сътрудничество е от съществено значение както за нашите страни, така и за нашите европейски партньори в областта на отбраната и сигурността.“
Въпреки провала на частта на FCAS, свързана с реактивните изтребители, германският правителствен служител не изключи възможността Париж и Берлин да продължат да работят заедно по дронове и системата за бойни облаци.
„Ядрото на FCAS е да продължи да функционира като европейска система от системи. В известен смисъл това е нервната система, която свързва самолети, дронове и други компоненти в интегрирано цяло“, каза служителят.
Френското и германското министерство на отбраната ще бъдат натоварени със задачата да разработят работен план за сътрудничество в областта на отбранителната промишленост, „фокусиран върху няколко реалистични и релевантни проекта“, добави служителят.
Ройтерс първа съобщи за решението.
Бавна смърт
FCAS не е единствената многонационална отбранителна програма с проблеми.
Съвместните френски и германски планове за изграждане на морски патрулни самолети, танкове от следващо поколение и артилерийски системи се провалиха през последните години, докато проектът за реактивни изтребители по Глобалната програма за бойни въздушни действия, воден от Италия, Япония и Обединеното кралство, също се сблъска с търкания. Франция на практика се отдръпна от многомилиардната програма Eurodrone, включваща четири държави, оставяйки бъдещето ѝ несигурно, докато останалите партньори – Германия, Италия и Испания – обмислят как да продължат.
Краят на компонента на FCAS, свързан с изтребителите, не беше внезапен разрив, а резултат от бавна, ожесточена борба между Airbus и Dassault Aviation – двама от най-влиятелните европейски контрагенти в областта на отбраната.
Както вече беше съобщено от POLITICO, германски и френски представители от месеци заявяваха зад затворени врати, че компонентът на проекта, свързан с реактивните изтребители, е на практика „мъртъв“.
Патовата ситуация се задълбочи миналото лято, когато Dassault, производителят на френския изтребител Rafale, настоя да поеме водеща роля в изграждането на изтребителя FCAS. Airbus щеше да бъде третиран като подизпълнител с ограничена видимост върху дизайна, докато Dassault щеше да може да избира доставчици, да решава дали да разпредели работата по проекта и да действа като единствен посредник с клиентите. Airbus отхвърли подхода като фундаментално прекъсване на съвместното споразумение, което стартира FCAS, твърдейки, че той ще превърне европейска кооперативна програма във френски изтребител, подкрепен от германско и испанско финансиране и индустриални компетенции. До септември POLITICO съобщи, че Берлин започва да търси други варианти, включително обединение с Швеция или присъединяване към конкурентната програма GCAP. В допълнение към индустриалния спор, Париж и Берлин се различаваха и по отношение на теглото на изтребителя, като Франция искаше по-лек самолет за самолетоносачи, докато Германия настояваше за по-тежък за роли на въздушно превъзходство. В крайна сметка Берлин предложи да построи два самолета – вариант, който Париж отхвърли. През март Мерц и Макрон се съгласиха да дадат на проекта последен шанс, но тези разговори не успяха да преодолеят дълбоките различия.
В понеделник германското канцлерство информира Airbus за решението си да спре производството. Според La Tribune, Мерц ще обяви решението официално в сряда на откриването на авиошоуто ILA в Берлин.
