Седящ сред кухненската пàра, украинският войник Антон е готов да вземе участие в нова операция за защита на Часов Яр – място от стратегическо значение за контрола над източната част на Донбас.
След година на относителна стабилност на фронтовата линия руските сили отбелязват напредък срещу украинската армия, която се мъчи да си запълни състава си и страда от недостиг на боеприпаси поради забавяне на западната помощ.
Сега те се стремят да завладеят Часов Яр, разположен на хълм на 20 км западно от Бахмут – град, който Русия превзе през май 2023 г. след месеци на ожесточени сражения.
„Ако руснаците превземат Часов Яр, вратата ще бъде отворена и за други градове… затова е важно да ги спрем там“, обяснява 40-годишният войник Антон.
От доминиращата позиция около Часов Яр руснаците ще имат основна база и ще могат да се насочат към градовете под нея: първо Краматорск, главният град в региона под украински контрол и основен логистичен център за украинската армия, а след това, потенциално, и Славянск.
Тези два града имат символична стойност за Москва: преди десетилетие проруските сепаратисти ги превзеха за кратко по време на първите сблъсъци с Киев.
Оказал се в момента на фронтовата линия, Часов Яр е на пътя към Бахмут. В тази посока Антон посочва, че Русия „хвърля много хора, много боеприпаси, а военновъздушните сили и артилерията действат там през цялото време“. Засега подразделението му „успява да се задържи“, подчертава войникът от Пета щурмова бригада.
В петък украински и руски военни блогъри писаха, че руските войски са достигнали покрайнините на града.
Но украинският главнокомандващ ген. Олександър Сирски заяви в събота, че „Часов Яр остава под контрол, всички опити на противника за пробив на този фронт са се провалили“, въпреки че градът е сцена на ожесточени сблъсъци.
Ръководителят на военната администрация в Часов Яр Сергей Чаус заяви пред АФП, че ситуацията там напоследък е станала по-опасна.
„Ако преди имаше моменти, в които в града цареше тишина, то сега такава няма (…), целият град гори“, каза той пред АФП в петък.
Войниците, ранени в Часов яр, сега може да се сблъскват със затруднения в получаването на спешна първа помощ, преди да бъдат евакуирани.
Последната известна клиника за спешна помощ беше преместена извън града от съображения за сигурност. Един от нейните лекари заяви пред АФП, че екипите за евакуация вече не отиват в Часов Яр, където е станало твърде опасно.
„Ако се евакуират ранени войници, то е с кола“, обяснява 24-годишната лекарка Надя.Тя е виждала войници, принудени да вървят пеша с часове, „защото няма друг изход от тези позиции“.
25-годишният Сергий, който току-що се е завърнал от операция в покрайнините на града, смята, че сега положението е „много по-тежко“. Войникът от пета щурмова бригада, по прякор „Мопеда“, продължава да търка силно подпухналите си очи. „Много безпилотни летателни апарати сега са в действие“ денем и нощем, доверява той.
Другарят му Егор смята, че дроновете са станали по-прецизни, което ги прави по-страшни от артилерията. „Дронът продължава да лети, докато не те убие, или пада до теб, за да те нарани, докато се появи друг“, описва 27-годишният войник.
„Първият те парализира, а вторият пада върху теб и те довършва“, добавя Егор, който посочва, че руските войски използват ресурсите си по-рационално, отколкото в началото на нашествието в Украйна през 2022 г. 21-годишният войник Богдан се съгласява. „Те се учат, учат се, не са глупави… това не е същата армия като през 2022 г.“.
Но някои стратегии са неизменни, смятат войниците, а разрушаването на Часов Яр напомня за предишни битки, водени от руснаците, в които градовете са били напълно изравнени със земята.
„Те унищожават всичко и след това седят сами в руините“, казва Сергий. Според него превземането на Часов Яр би означавало засилване на обстрела на хората, които продължават да живеят там.
Около 770 души все още живеят в града, докато преди войната те са били около 13 000, казва пред АФП ръководителят на военната администрация Сергий Чаус.
На десетина километра от града, в Костантиновка, жител каза пред АФП, че се страхува от настъплението на руснаците.
Седнал на пейка пред къщата си, Андрий Комаристов заяви, че няма къде да отиде и трябва да се грижи за майка си и възрастните си съседи.
„Каквото и да се случи, те ще садят картофи и ще почистват градините си от плевели. И няма да отидат никъде“, коментира той, галейки куче. „Ще си седим тук до края. И ако ни ударят, ще ни ударят, това е всичко.“
БТА
