Основните индекси на Уолстрийт достигнаха рекордни максимуми, след като републиканският кандидат Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ, завръщайки се зрелищно в Белия дом, предаде Ройтерс.
Уолстрийт очаква по-ниски данъци, дерегулация и президент, който бързо изразява мнение по всички въпроси – от фондовия пазар до долара, въпреки че евентуално повишаване на митата би могло да донесе предизвикателства под формата на по-висок дефицит и инфлация.
Промишленият индекс Дау Джоунс нарасна с 1190 пункта или 2,82 на сто до 43 412,81 пункта.
По-широкият Стандард енд Пуърс 500 прибави 93,73 пункта или 1,62 на сто до 5876,49 пункта, а индексът на високотехнологичните дружества Насдак се повиши с 312,049 пункта или 1,69 на сто до 18 751,22 на сто.
Доналд Тръмп ще се върне триумфално в Белия през януари догодина, за да формира новата си администрация и да промени правилата, по които действа бизнесът в Америка. Какво точно ще се случи, зависи от това как той ще формира кабинета си, дали ще даде формално място на Илон Мъск и какви мита ще въведе. Кои са основните сектори и проблеми, в които предстои развитие, обобщава Ройтерс.
По време на предизборната си кампания Тръмп се радваше на подкрепата на най-богатия човек в света – Илон Мъск, и намекна, че той може да бъде назначен начело на новата държавна Комисия по ефективността. Самият Мъск твърди, че федералният бюджет, възлизащ на 6,75 трилиона долара, може да бъде свит с около 2 трилиона. Дали това ще стане факт, зависи от следващата администрация.
Тръмп се самообяви за „криптопрезидент“, което означава, че една от първите му стъпки, след като встъпи в длъжност, може да бъде освобождаването на председателя на Комисията по борсите и ценните книжа и негов противник Гари Генслър, който даде на съд най-големите играчи в сектора – „Койнбейс“ (Coinbase), „Байненс“ (Binance) и „Кракен“ (Kraken). Мъск също е привърженик на криптовалутите, както и вицепрезидентът Джей Ди Ванс.
Тръмп и Мъск обаче далеч не са в синхрон по всички въпроси. Бъдещият президент заяви, че няма да разреши на Калифорния да изиска всички автомобили в щата да бъдат електрически до десетилетие. В същото време Мъск оглавява най-скъпата компания, произвеждаща електромобили – „Тесла“ (Tesla).
Двамата могат да влязат в конфликт и по темата за зелената енергия. Мъск е неин виден привърженик, а „Тесла“ произвеждат батерии и соларни системи, докато Тръмп, например, се закани да ликвидира офшорната вятърна енергия и да отмени всички плащания по Закона за борба с инфлацията, знаков за администрацията на Джо Байдън.
Бъдещият президент обещава да въведе 10-процентно мито върху всичко внасяно в САЩ, както и 60-процентно върху китайските стоки и 25 на сто върху мексиканските, което, ако се случи, би повишило значително потребителските цени. Мозъчният тръст „Такс фондейшън“ изчислява, че такива мита биха повишили данъците с 524 милиарда долара годишно, биха свили брутния вътрешен продукт (БВП) с най-малко 0,8 на сто и биха намалили заетостта с равностойността на 684 000 работни места.
Според проучване на Националната федерация за търговия на дребно подобни мита биха намалили покупателната способност на американците с между 46 и 78 милиарда долара годишно. Най-сериозно засегнати могат да се окажат категории като облекло и обувки, мебелировка и домакински уреди, а като цяло ще пострадат и търговците.
Задават се мита и върху технологиите. Тръмп заяви неотдавна, че вместо да се субсидират компаниите, за да строят заводи за чипове в САЩ, трябва да се наложат мита на внасяните чипове в страната, особено произвежданите от тайванската Ти Ес Ем Си (TSMC).
Митата биха засегнали значително възобновяемия сектор в САЩ, който разчита в голяма степен на китайски компоненти.
И не на последно място – не е ясно изобщо какъв ще бъде отговорът на Китай, който има своите сериозни лостове.
Сред другите проблеми, пред които ще се изправи новата администрация, се откроява казусът с изкопаемите горива. САЩ вече са най-големият производител на петрол и газ в света, но Тръмп иска още повече да укрепи този сектор. Той планира да премахне забраната за нови проекти за втечняване на газ, да увеличи търговете за разработка на нови находища, да ускори разрешителните за строеж на нови тръбопроводи и да промени регулациите за вредните емисии. Ако това се случи, се очаква челен сблъсък с интересите на големите световни производители – Русия, Саудитска Арабия и Иран.
Очаква се той да отмени някои санкции върху Русия, но да остави в сила тези върху Иран, което според експерти може да намали износа на суров петрол от Ислямската република с около милион барела дневно.
В сектора на финансите се очаква разхлабване на строгите капиталови правила, въведени през последните години, а на ключови позиции бързо да бъдат назначени близки до сектора и верни на Тръмп републиканци. Това обаче би влязло в противоречие с данъчната и търговска политика на администрацията и би раздуло дефицита и инфлацията.
