Управляващата партия в Грузия обяви победа на произведените вчера парламентарни избори. Вотът беше определен от опозицията като „конституционен преврат“ и може да попари още повече надеждите на кавказката страна за членство в ЕС, съобщиха агенциите.
Ако частичните резултати потвърдят победата на партия „Грузинска мечта“ (ГМ), Грузия може да се насочи към сближаване със съседна Русия.
Брюксел остро критикува политиката на ГМ и каза, че изборите ще бъдат от решаващо значение за шансовете на Тбилиси да се присъедини към Евросъюза.
Централната избирателна комисия съобщи, че при преброени над 70% от гласовете ГМ води с 53%, а основният опозиционен съюз е с 38%.
Това означава, че „Грузинска мечта“ ще има 89 депутати в 150-местния парламент – достатъчно, за да управлява, но няма да има конституционно мнозинство, каквото тя желаеше да получи така, че да може да направи големи конституцинни промени. Окончателните резултати се очаква да станат ясни по-късно днес.
„ГМ си осигури солидно мнозинство“, каза пред репортери изпълнителният секретар на партията Мамука Мдинарадзе.
Тина Бокучава, лидер на опозиционното Единно национално движение (ЕНД), което водеше кампания с проевропейско послание, каза, че резултатите са „манипулирани“, а изборите „откраднати“.
„Това е опит да бъде откраднато бъдещето на Грузия“, каза тя и настоя, че ЕНД не приема резултатите. „Надяваме се опозицията да бъде единна във всички призиви за действие, които ще бъдат отправени в следващите часове.“
Ника Гварамия, лидер на формацията, „Коалиция за промяна“ („Ахали“ на грузински), определи изхода от вота като „конституционен преврат“, извършен от правителството. „Грузинска мечта“ няма да остане на власт“, каза той.
Опозицията организираше масови протести през последните месеци срещу опити на властта според нея да ограничи демократичните свободи и да отклони 4-милионната страна от прозападния курс.
Различни екзитполове, обявени след края на изборния ден, показваха победа и за управляващата партия, и за опозицията.
Проопозицинно настроеният президент Саломе Зурабишвили приветства победата на „Европейска Грузия въпреки опитите за манипулиране“ на вота, след като един от екзитполовете даваше първо място на опозицията.
След като друг показа, че изборите печели ГМ, основателят ѝ, милиардерът Бидзина Иванишвили, привества „успеха“ на ГМ следизборен митинг, където обяви победа.
„Уврявам ви, нашата страна ще пожъне големи успехи в следващите четири години. Ще свършим доста работа“, посочи той.
Унгарският премиер Виктор Орбан, който също е приятелски настроен към Москва, побърза да поздрави ГМ в социалните мрежи за „съкрушителната победа“.
Жителите на Тбилиси изразиха разнопосочни мнения за бъдещето на страната си, докато упражняваха правото си на глас.
„Разбира се, гласувах за Европа. Защото искам да живея в Европа, а не в Русия. Затова гласувах за промяна“, каза 18-годишният студент Александър Гулдани.
Но Гига Абуладзе, която работи в детска градина, смята, че Грузия „трябва да бъде приятел и с Русия, и с Европа“.
Опозиционните партии съобщават за случаи на подправяне на бюлетини и сплашване по време на гласуването.
Зурабишвили каза, че е имало „силно обезпокоителни случаи на насилие“ в някои секции.
В социалните мрежи беше разпространен видеозапис, на който се вижда бой между десетина мъжа пред място за гласуване в предградията на Тбилиси.
Друг видеоклип показва сблъсъци пред предизборен офис на ЕНД, чийто основател, бившият президент Михаил Саакашвили, е в затвора.
Имаше и видеокадри с подправяне на бюлетени в югоизточното село Садахло.
Управляваща от 2012 г., ГМ първоначално следваше либерален прозападен политически дневен ред. Но през последните повече от две години смени курса.
В основата на кампанията ѝ беше конспиративна теория за „глобална партия на войната“, която контролира западните институции и иска да вкара Грузия в руско-украинската война, отбелязва Франс прес.
В страна, уплашена от руската инвазия през 2008 г., партията предложи на избирателите послания за надвиснала заплаха от война, която само ГМ може да предотврати.
Русия все още поддържа военни бази в два сепаратистки района.
Противоречивият закон за „чуждото влияние“, приет по-рано тази година, предизвика масови протести и беше разкритикуван като мярка, вдъхновена от Кремъл за заглушаване на инакомислието.
Управляващата партия поде кампания и срещу сексуалните малцинства. Тя прокара мерки за забрана на хомосексуалната „пропаганда“, анулиране на еднополови бракове, сключени в чужбина, и забрани смяната на пола.
