След като Петър Иванов разбуни духовете в социалната мрежа с коментара си по повод на грешното изписване на някои реквизити в личните ни документи, е редно да се запитаме дали след като се въведат новите, модерни документи с чип, тези грешки ще бъдат поправени.
Вижте текста, който взриви мрежата, публикуваме го без редакторска намеса:
„ЛИЧНИТЕ НИ ДОКУМЕНТИ СА ПЪЛНИ С ГРЕШКИ
Скъпи съотечественико, погледнете личната си карта. При най-голямо снизхождение, и ако сте наистина образован, би трябвало да видите около 10-15 всякакви грешки, а при по-голяма прецизност – много повече.
Ето някои от грешките:
1. Във Вашата лична карта задължителният по цял свят за лични документи реквизит „Nationality” („Националност”) е преведен като „Гражданство”, а преводът на този термин на английски език е съвсем друг – „Citizenship”. Защо?
Във всичките ни лични документи се мъдри съчетанието „Гражданство/Nationality”, което е абсурдно само по себе си, понеже гражданство е едно нещо, а националност – друго нещо. Тази грешка съвсем не е случайна и според мен е с изключителна вредна за българското самосъзнание и за българския дух. Излиза, че според официалните си лични документи (лична карта, международен паспорт) Вие, съотечественико, не сте българин (или българка). Излиза, че в света въобще няма българи; няма такава националност. Няма човек с личен документ, на който да пише, че по националност този човек е българин.
За сравнение, член 1 на Турската конституция гласи, че всеки роден в Турция е турчин, в паспорта на всеки турчин пише, че е турчин. В паспортите на гражданите на всички страни в света, освен България, пише каква е националността на собственика на личния документ.
В моята лична карта срещу тъпия като съчетание реквизит „Гражданство/Nationality” стои следният текст: „БЪЛГАРИЯ/BGR”, а би трябвало да пише „БЪЛГАРИН/BULGARIAN”. Че това „BGR” е надпис за моторни превозни средства, за превозни контейнери, пощенски пратки и др.; то не е характеристика на човек!
2. Реквизитът „номер” в „ЕГН” и в „№ на документа” във Вашата лична карта се съкращава по два различни начина, единият от които е „No” (в превод това може да се приеме като отрицанието „Не” на английски), а другият по-долу е… „№”.
3. Според реквизита „Издаден от” излиза, че във всеки областен град има МВР-та (МВР Русе, МВР Разград и т.н.), а не по една местна РДВР, което издава личните карти. И даже след „МВР” няма дефис (чертичка), която поне да покаже, че става дума за нещо като клон, филиал, на Министерството на вътрешните работи. А пък МВР е преведено на английски език така: „Mol” (?!).
4. Ако принципите на всички реквизити са еднакви, то между последния реквизит „Издаден от МВР” и всеки един от горните над него има принципна разлика. Докато останалите представляват наименование на съдържанието на характеристиката (например „Пол” изисква да се определи половата принадлежност, „Фамилия” изисква да се определи какво е фамилното име на носителя на паспорта), то последният реквизит „Издаден от” изисква да се продължи самия реквизит, към него да се добави нещо. В моя паспорт към него се добавя „МВР Русе” и се получава завършената възглупава характеристика „Издаден от МВР Русе”. Ако този принцип на добавяне важи, например, за първия реквизит „Фамилия”, то в паспорта на една моя позната трябва да прочетем „Фамилия Хлебарова”, нещо като „Емилия Масларова”.
За да се различават от този принцип, би следвало, както се изисква в българския правопис, след всеки реквизит, освен последния, да има двоеточие. И да бъде така „Фамилия: Хлебарова”. И това се отнася до повечето реквизити в личните документи.
5. Реквизитът „Цвят на очите”, който е в единствено число (цвят е в единствено число), на всички български лични документи е попълнен неправилно в множествено число: пише, например, „Цвят СИНИ”, а не „Цвят син”, както би трябвало да бъде при съгласуване на попълненото с „цвят”.
Нанасянето на данните в личните ни документи се извършва от служители/служителки на МВР, които очевидно нямат необходимата грамотност за тази работа, или не са инструктирани както трябва, а може и да си вършат работата през куп за грош. В моята лична карта тези данни са с 8 грешки – две са при изписването на датите, 2 липси на интервали, 2 липси на запетайки при адреса, липса на дефис, Русе се пише един път с главни букви, друг път – с малки букви.
Дотук грешките са 13 на брой, което си е доста много за официален документ, нали така? Показват щура неграмотност.
Моята учителка от прогимназията, г-жа Златка Пейчева, освен че щеше да нашари текста с червено и да пише дебела двойка, освен че щеше да извика и бащата на ученика в училище по повод драстичното му изоставане в обучението по български език, щеше да направи може би и предложение пред директора на училището този ученик да го изпратят в Помощното училище като безнадеждно изостанал.
Сега се готви издаването на нови лични документи. Едни 500 милиона лева народни пари ще бъдат похарчени за тази работа.
Дали грешките ще станат по-малко?
Как мислиш, скъпи съотечественико?“
