Въглищата, без които не можем.
Започвам годишния преглед с най-мразената суровина на последното десетилетие – въглищата. Основната причина е, че обичам да провокирам, но има и по-важни.
Автор: Боян Рашев
(Колаж: Как климатичните промени ще се отразят на Дубай един ден в бъдещето)
Въглищата осигуряват фундаментите на цивилизацията. Ето няколко примера:
- Добиват се в огромни количества (само пясък се добива повече) като през 2023 г. отчитат пореден исторически рекорд от над 8.5 милиарда тона.
- Дават най-голям дял в производството на електричество на световно ниво (около 37%) и особено в бурно развиващите се страни, които произвеждат всичко за целия свят като Китай, Индия, Индонезия (около и над 70%).
- Осигуряват суровина и енергия за множество индустриални процеси – производство на стомана, алуминий, никел, цимент, полисилиций и много други материали, без които практически нищо не може да се създаде.
Международната агенция по енергетика обяви последния си доклад Coal 2023 със следното заглавие:
„Global coal demand expected to decline in coming years“
Това обаче е само полит-коректно пожелание!
Вътре всъщност четем, че през 2023 г. потреблението на въглища на световно ниво е достигнало нов исторически рекорд от 8.5 милиарда тона след скок с цели 1.4% спрямо 2022 г. Китай, Индия, Индонезия и останалите бързоразвиващи се азиатски икономики поглъщат въглища като топъл хляб, а някои страни даже се отказват от скъпия газ (Пакистан, Бангладеш) в полза на въглищата.
Забележителен е ръстът в добива и потреблението на коксуващи въглища. Сред тях изпъкват скокът в употребата им за производство на никел в Индонезия (за батерии) и полисилиций в Китай (за фотоволтаици).
И тука стигам до цените и пазарите:
През 2023 г. въглищата отчетоха срив на цената (пристанище Нюкасъл, Австралия) от около 70% – от $400 до $131/тон!
В същото време най-голямата позиция в портфолиото на ДФ Експат Природни Ресурси е американската въгледобивна компания Consol Energy (586,000 лв. днес). Тя отчете скок на акцията от $60 до $100 (+67%) като междувременно снесе и общо $4 на акция дивидент.
Това е отличен пример за това каква разлика може да направи активното управление на активи в сравнение с инвестиране в индекси, които следват цената на някоя суровина.
Как става така? Дългичко е, но ще опитам набързо. Като начало трябва да сме наясно – цените на въглищата може да изглеждат много паднали, но това е само в краткосрочен план. Всъщност цена от $130/тон е изключително висока в исторически план и добивните компании правят огромни печалби. Второ, тези компании вече десетилетие правят минимални капиталови разходи, тоест добивът няма как да се качи, докато търсенето очевидно си расте. Трето, цените на коксуващите въглища съвсем не паднаха толкова много – даже последните месеци стабилно растат, а Consol Energy умело увеличава добива на такива. Компанията си има собствено пристанище и прехвърля повече продукция за износ (към Европа и Азия), отколкото за изгаряне на стагниращия пазар в САЩ. И т.н.
МАЕ за пореден път прогнозира стагнация в търсенето на въглища за тази и идващите години. И отново ще сгреши. Защото светът продължава да има нужда от изобилна, надеждна и евтина енергия. Това в много по-голяма степен важи за иконимиките, които произвеждат всичко базово за света (Азия), както и за тези, които тепърва ще се индустриалзиират (Африка). Освен това, нахлуването на изкуствения интелект във всяка област на живота ни ще означава нужда от много повече електроенергия. За добро или лошо, въглищата са и дълго време ще останат основен източник за производството й.
Нищо от написаното не трябва да се приема като препоръка за инвестиции.
Източник Фейсбук
