Очаквано жалбата на Славов за избора на Сарафов претърпя крах в Съда. Въпросът е защо не се намери прокурор да обжалва решението на ВСС. Прокурор поне щеше да има правен интерес и делото да се гледа по съшество.
Върховният административен съд остави без разглеждане жалбата на министъра на правосъдието Атанас Славов срещу избора на Борислав Сарафов за временно изпълняващ функциите главен прокурор.
В жалбата си Славов твърдеше, че решението на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, което беше взето часове, след като президентът подписа указа за предсрочно прекратяване мандата на Иван Гешев, е нищожно.
Съдът обаче е счита, че министърът на правосъдието няма правен интерес, тъй като не е пряко засегнат от решението на съдебните кадровици и няма право да го обжалва.
В определението си ВАС пише, че общата клауза за обжалваемост на административните актове е приложима спрямо гражданите и юридическите лица, когато именно в това им качество са засегнати от даден административен акт, но не и спрямо лица, които упражняват държавновластнически функции, какъвто е случаят с правосъдния министър. За да е допустимо обжалването от страна на министъра, обяснява съдът, то това трябва да е посочено изрично в закона.
Според върховните съдии само прокурорите могат да оспорят избора на Сарафов с мотив за защита на обществения интерес. От определението на ВАС става ясно също, че дори и да беше разгледана жалбата на министъра, съдът нямаше да отмени избора на и.ф. главния прокурор.
Върховните съдии застъпват изказаната и по време на дебатите във ВСС теза, че изборът на и.ф. главен прокурор след освобождаването на титуляря, се прави от колегията, а не от Пленума.
Съдът отбелязва, че статутът на „тримата големи“ – председателите на ВКС и ВАС, както и главния прокурор, е разграничен от този на останалите ръководители, като това важи и за процедурите по техния избор, по които е компетентен Пленумът на ВСС. ВАС припомня, че са аналогични практиката и разграниченията при номинациите за съответните постове, както и за предложенията за предсрочното им освобождаване.
Съдът обаче подчертава, че когато става въпрос за определяне на и.ф. главен прокурор след предсрочно освобождаване, подходът на законодателя е бил друг и не е направено такова разграничение. ВАС цитира разпоредбата на чл. 168, ал. 7 от ЗСВ, според която при отстраняване от длъжност на административния ръководител, функциите му до избирането на нов се осъществяват от един от неговите заместници, определен от съответната колегия на Висшия съдебен съвет, като не е направено изключение за председателите на върховните съдилища и за главния прокурор.
