ВОЙНА ИЛИ МИР: СОФИЯ ТРЕСКАВО СЕ ЛЮШКА МЕЖДУ ДАВОС, БРЮКСЕЛ И ВАШИНГТОН
Министър-председателят Росен Желязков проведе среща в Министерския съвет с американския конгресмен Пат Фалън, член на Камарата на представителите на САЩ. В официалното съобщение акцентът е поставен върху стратегическото партньорство между България и Съединените щати в отбраната, сигурността и енергетиката. Премиерът определи именно сътрудничеството в отбраната като „гръбнак на това партньорство.“.
И за да няма съмнение колко важна персона ни е посетила, още петима члена в правителството от ГЕРБ, заедно с лидера на партията Бойко Борисов, се срещнаха с американския конгресмен.
Пат Фалън не е случаен гост. Той е член на Комисията по въоръжените сили на Камарата на представителите, където се вземат решения за военната стратегия, превъоръжаването и глобалното присъствие на САЩ, както и председател на подкомисията по военния персонал – структура, която определя бъдещето на американската армия като ресурс, численост и способности.
Фалън участва и в Постоянната комисия по разузнаване, както и в Комисията по надзор и отчетност, които оформят американската политика по сигурността и връзките със съюзниците в НАТО.
Това е човек от ядрото на система, която планира не мирни декларации, а бъдещи войни.
И тук започва парадоксът с български адрес.
Само преди четири дни Росен Желязков вписа в Давос членството на България в Съвета за мир на Доналд Тръмп – жест, представен като исторически, морален и цивилизационен избор.
Но почти веднага Брюксел се разгневи. ЕНП се скара на Бойко Борисов, а реакцията ни бе светкавична: външният министър обяви, че ратификацията на договора за Съвета за мир няма да мине през това Народно събрание, а ще бъде отложена за „следващото правителство“.
В превод да се чете: властта не смее да внесе договора сега, за да не дразни ЕНП и европейските си партньори.
Така България изпада в познатата двойственост: в Давос говори за мир,
в София – отлага решенията, В Брюксел се снишава, а пред Вашингтон компенсира с демонстративна лоялност.
Затова приемаме с почести американски конгресмен, който отговаря за въоръжаването, военния персонал и разузнавателния надзор. Това е валутата, с която се купува спокойствие навън.
И като връх на иронията днес външният министър предупреждава критиците на българското участие в Съвета за мир, че на 20 април САЩ трябва да подновят дерогацията за „Лукойл“.
Посланието е ясно: неуважителна позиция към Големия брат може да ни струва висока енергийна цена след два месеца.
Това вече не е дипломатически баланс. Това е политика на натиск, в която мирът служи за фалшива легитимация, войната – за лоялност, икономическите зависимости – за дисциплиниране на васалите.
Въпросът е не защо България приема на най-високо ниво случайно залутал се на Балканите американски конгресмен от комисиите по въоръжените сили и разузнаването.
Истинският въпрос е защо българското правителство говори за мир, който не смее да ратифицира, и за суверенитет, който отлага за следващото правителство?
Велизар Енчев
How are you?