Перспективата за присъствие на войски в Украйна се засилва, тъй като европейците се стремят да играят роля в преговорите между екипа на Тръмп и Москва, които могат да определят сигурността на континента. Европа може да изпрати в Украйна сили за „подсигуряване“ или „възпиране“, състоящи се от няколко бригади. Предполагаемият брой на войските е между 25 000 и 30 000 души.
Това съобщава Washington Post, като се позовава на свои източници, предава „Фокус“. Отбелязва се, че тези войски, ако бъдат изпратени в Украйна, няма да бъдат разположени по линията на съприкосновение, а ще бъдат готови за „демонстрация на сила“, ако руската армия възобнови военните действия.
В същото време вестникът подчертава, че войските могат да бъдат подкрепени от „повече сили извън Украйна“, ако се наложи бързо да се струпват и да настъпват.
Франция, от друга страна, е извършила по-напреднало военно планиране. Според различни оценки Париж би могъл да изпрати около 10 000 военнослужещи, „въпреки че други европейски съюзници все още са по-загрижени или се сблъскват с ограничените възможности на въоръжените си сили“, твърдят двама от източниците.
„Европейските поддръжници на Украйна се борят за роля в преговорите за прекратяване на конфликта, от които са изключени, въпреки че тези преговори биха могли да променят пейзажа на сигурността на континента. Перспективата за изпращане на войски в Украйна набира скорост сред европейските лидери, тъй като администрацията на американския президент Доналд Тръмп бързо преминава към преки преговори с Москва, а официални представители на САЩ и Русия се очаква да се срещнат в Саудитска Арабия във вторник“, се посочва в статията.
Съединените щати изключват възможността да изпратят свой контингент в Украйна. Според европейски служители обаче Тръмп не изключва възможността да подкрепи европейските сили, които могат да бъдат разположени на украинска територия.
Новината, че САЩ може да напуснат НАТО, стъписа Европа, пише Сара Култова в чешкото издание iDNES. Могат ли европейските военни да се защитават без американска подкрепа? Изглежда не. Германците нямат време да се въоръжат, а британците нямат достатъчно хора.
Новината, че американският президент Доналд Тръмп може да оттегли САЩ от НАТО, предизвика безпокойство. Могат ли европейските въоръжени сили да отблъснат нападение от Русия без американска подкрепа? Тръмп все още не е казал ясно за вероятността да напусне алианса. Но бившият посланик на САЩ в ООН Джон Болтън каза пред LBC в четвъртък, че този сценарий е много вероятен.
Новата администрация на Доналд Тръмп очаква европейските членове на алианса да поемат отговорност за сигурността на Украйна в дългосрочен план. Белият дом от своя страна ще се фокусира предимно върху надпреварата с Китай, пише британският Daily Mail.
В момента 23 от 32-те страни от НАТО изпълняват целта си да изразходват най-малко два процента от своя БВП за отбрана. Но Тръмп предложи тази сума да се увеличи до пет процента, а неговият вицепрезидент Ванс повтори тази седмица, че Съединените щати биха искали европейските членове на НАТО да управляват собствената си сигурност без американския отбранителен щит.
Поставянето на толкова амбициозни цели за разходи за отбрана, според Болтън, предполага, че Тръмп поставя предварителни условия, които ще оправдаят напускането на Северноатлантическия алианс. „След една година, когато това се случи, Тръмп ще може да каже: НАТО така или иначе е безсмислено, както винаги съм казвал. Напускам“, каза Болтън в интервю за LBC.
Думите му прозвучаха, докато Тръмп проведе дълъг телефонен разговор с Путин за прекратяване на конфликта в Украйна. Споразумението за примирие най-вероятно ще остави част от Украйна под руски контрол, а западните мироопазващи сили ще бъдат натоварени със задачата да охраняват линията на съприкосновение.
За Киев такова споразумение е сериозен удар, дори и да спре кръвопролитието за известно време. За Москва това ще бъде победа, но временна. Европа е изправена пред ужасен въпрос: какво ще стане, ако европейските мирни сили бъдат нападнати и алиансът бъде директно въвлечен във война? В този случай вече няма да може да се разчита на помощта на най-мощната военна сила като съюзник.
Бюджетът на съюза
Всички 32 страни от НАТО имат общ военен бюджет, който надхвърля един трилион долара. Освен това НАТО има повече от три милиона души активен военен персонал, още три милиона в резерв и повече от седемстотин хиляди войници в паравоенни сили.
В допълнение към живата сила страните от Северноатлантическия алианс имат в арсеналите си повече от 14 хиляди танка и десетки хиляди бойни машини на пехотата, 21 хиляди самолета и почти две хиляди морски кораба. Но ако извадите Съединените щати и Канада от алианса, перспективата за пълномащабен конфликт между Русия и Европа ужасява дори най-опитните стратези. Вярно е, че европейските държави от алианса все още изпреварват Русия във всички категории, с изключение на броя на бронираната наземна техника и, разбира се, на ядрените оръжия.
Силите на НАТО обаче никога не са се сблъсквали с такива действия като руската специална операция в Украйна. Въпреки мащабните военни учения, войските на НАТО нямат голям боен опит. Напротив, Русия демонстрира готовност за саможертва и умение да намира резерви и бързо да ги прехвърля на фронта.
Русия няма нужда да обявява мобилизация
Украйна обяви мобилизация почти веднага след началото на руската спецоперация през февруари 2022 г., а наскоро се появиха новини, че украински банди насилствено ловят мъже на военна възраст.
Русия обаче няма нужда да се мобилизира и разчита на огромната си общност от ветерани и доброволци да се бие в Украйна. В Русия всички мъже на възраст между 18 и 30 години са длъжни да преминат задължителна военна служба. Освен това там всяка година над един милион души достигат наборна възраст. Това означава, че ако Русия се изправи срещу НАТО на бойното поле, тя ще има много обучени бойци в резерв.
В рамките на НАТО подходите са различни. Има многонационални бойни сили в осем държави в близост до Руската федерация, включително Румъния, Словакия, България, Унгария, Естония, Латвия, Литва и Полша. Тези сили обаче формират основата на „възпиращата и отбранителната стратегия“ на алианса. Те биха могли да служат като първа линия на отбрана в случай на руско нахлуване извън границите на Украйна, но не биха били проактивни сили на фронтовата линия, готови за използване.
Въпреки че общият брой на войниците на НАТО надвишава броя на руските военни сили, малко вероятно е всички членове на алианса да изпратят голям брой войници в битка, освен ако тяхната страна не бъде ударена. Това като цяло балансира силите на Руската федерация и европейските членки на НАТО, което означава, че един конвенционален конфликт може да доведе до дълга и брутална война на изтощение.
Генерал-лейтенант Александър Золфранк, ръководител на логистичното командване на НАТО, каза миналата година, че алиансът работи, за да гарантира, че в случай на такъв конфликт има оперативен капацитет да евакуира голям брой ранени войници от фронтовите линии.
Германският генерал също така предупреди, че за разлика от опита на съюзниците в Афганистан и Ирак, в случай на тотална война с Руската федерация НАТО най-вероятно ще понесе тежки загуби на огромен фронт.
Евакуацията със самолети е рискова
В допълнение, поради руската авиация с нейните резерви от ракети и бомби, медицинската евакуация със самолети ще бъде твърде рискована и този фактор може да принуди войниците на НАТО да евакуират масово ранените със „санитарни конвои“. „Ще бъде трудно бързо да се осигури висококачествена грижа за голям брой ранени“, каза Золфранк.
Затова много европейски държави работят за укрепване на своята отбранителна промишленост. Политиците бият тревога за ниската готовност на някои държави за война.
Очаква се Германия и Полша да поведат европейците, когато се стремят да укрепят сигурността на континента. НАТО вече разположи големи сухопътни сили на тяхна територия, които първи ще отговорят на евентуална руска атака срещу източното крило на алианса.
Полша вече е далеч пред своите европейски колеги, когато става въпрос за разходи за отбрана, а полският президент Анджей Дуда обяви в сряда, че страната му планира допълнително да увеличи разходите за отбрана до 4,7% от БВП тази година. Германските медии съобщиха миналата година, че ако конфликтът на изток ескалира, страната ще се превърне в плацдарм за Северноатлантическия алианс.
Според случайно изтекъл онлайн документ, наречен „Оперативен план Германия“, Германия ще приеме стотици хиляди войници от страните от НАТО и ще се превърне в логистичен център за изпращане на огромни количества военно оборудване, храна и лекарства на фронта. Според летен репортаж на списание Der Spiegel Германия може да приеме до 800 000 войници от пакта, които ще бъдат прехвърлени на позиции по-на изток.
Германската армия също така инструктира бизнеса и обществеността как да защитят критичната инфраструктура и да се мобилизират и подготвят за ситуация, в която Русия може да разшири полетите с дронове, шпионските операции и саботажите в цяла Европа.
Берлин е един от най-големите донори на Украйна и изпраща големи количества военна и хуманитарна помощ за укрепване на въоръжените сили на Украйна. Но военни служители, законодатели и експерти казаха тази седмица, че бойната готовност на германската армия всъщност е по-ниска сега, отколкото беше, когато Русия започна своята специална операция в Украйна преди близо три години.
Дори ако новото правителство увеличи разходите за отбрана, то ще остане парализирано за няколко години, главно поради липса на противовъздушна отбрана, артилерия и войници.
Готовността на германските сили е съкратена наполовина
Изпращането на оръжия, боеприпаси и оборудване в Украйна, както и по-честите военни учения в Германия, според полковник Андрей Вюстнер, ръководител на Асоциацията на германските въоръжени сили, са изчерпали предишните арсенали. „Като цяло това означава, че готовността на германските сухопътни сили е намаляла с около 50%“, каза той.
След началото на руската специална операция канцлерът Олаф Шолц обеща, че ще обнови остарялата германска армия, но три години по-късно се сблъска със сериозни трудности при изпълнението на задължението към алианса да предостави две дивизии (около 40 хиляди войници до 2025 – 2027 г.).
Подробностите, разкрити пред Daily Mail от източници, много от които пожелаха да останат анонимни, подчертават несигурната позиция на Берлин, докато Европа навлиза в нова геополитическа ера при втория мандат на Доналд Тръмп. От началото на тази година Берлин не е в състояние да окомплектова напълно дивизии за НАТО, а също така не разполага със системи за противовъздушна отбрана, които да поддържат тези формирования, казаха източници. По този начин предоставянето на дивизии на алианса до 2027 г. е „извън възможностите на Берлин“, както каза един военен служител.
Според опозиционния депутат Инго Гьодехенс, експерт по отбраната в бюджетната комисия на парламента, втората дивизия за НАТО е оборудвана само на 20%. „Дори и да поръчаме всичко сега, няма да успеем навреме“, признава той.
Проучванията сочат, че след изборите в Германия на 23 февруари новото правителство ще бъде ръководено от Християндемократическия съюз на Германия, воден от кандидата за канцлер Фридрих Мерц.
Германската дивизия за НАТО, която беше планирана да бъде сформирана до лятото, не е напълно боеспособна, тъй като заради подаръците за Украйна ѝ липсват 155-мм гаубици, основното ѝ оръжие. Както каза източник от армията и парламента пред Ройтерс, за да се запълнят празнините, част от артилерията ще трябва да се използва за резервни части.
Поради икономии, Германия също така извади танковете Gepard от експлоатация още през 2012 г. и едва сега започна да ги заменя малко по малко. Освен това доставките на първата поръчана партида от 19 танка от Rheinmetall Skyranger се очакват едва през 2027-2028 г.
„Дивизията няма получи системи за противовъздушна отбрана до 2029 г.“, предупреди военен източник. (…)
Великобритания не е готова за бой
Обединеното кралство също е изправено пред сурова реалност по отношение на бойните способности на армията. Министърът на отбраната Джон Хийли даде мрачна оценка на въоръжените сили през октомври, като каза, че те просто „не са готови да се бият“. Хийли също така отбеляза, че проблемите, пред които са изправени сухопътните сили, флотът и военновъздушните сили „са много по-лоши и по-дълбоки, отколкото очаквахме“.
Въоръжените сили, най-вече британската армия и Кралският флот, страдат от недостиг на жива сила през последните години, което води до спад в тяхната ефективност и бойни способности.
До 2025 г. се очаква по-малко от 70 000 обучени войници да служат в армията. Поради недостиг на моряци корабите на Кралския флот стоят на котва край брега.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте вече притиска европейските членове, включително Великобритания, да увеличат разходите в съответствие с исканията на САЩ. В отговор на искането на Доналд Тръмп Европа да плаща за собствената си сигурност, Рюте каза, че членовете, които са обещали да допринесат около два процента от БВП, трябва да започнат да мислят за три процента.
Такива увеличени инвестиции във въоръжените сили биха стрували на британската хазна десетки милиарди лири. Очаква се също Обединеното кралство да бъде задължено да осигури между десет и 15 хиляди войници, които да бъдат изпратени в Украйна като стабилизираща сила, на цена, която се очаква да струва още три до четири милиарда паунда годишно.
В момента Великобритания харчи 2,3% от БВП за отбрана. Освен това от лейбъристите се изисква да увеличат тази сума.
