Обърнете внимание на този текст. Все едно не е писан от човешко същество, а от някакъв корпоративен бот. Задължителните за всеки такъв либерално-корпоративен текст, без значение от темата и контекста, думи като „иновация“, „лидерство“, „хъб“, „устойчивост“ (sustainability), „инвестиции“, „бранд“ – присъстват в изобилие, макар и без никакъв смисъл. Имам чувството, че тия хора, дори когато се обясняват в любов (ако изобщо са способни още да изпитват това чувство), казват нещо от сорта на: „Искам да инвестирам в устойчива връзка с теб, основана на лидерство, социална отговорност и оптимални решения, така че заедно да изградим един успешен и иновативен семеен бранд“.
Думите, които използваме, са много тясно свързани с душата ни. И не е въпросът в това дали думите са красиви, сложни, изящни, нито дори в това дали отразяват точно реалността – много от най-великите поети и мислители изразяват чрез думите си абстрактни идеи и мисли, които съществуват само във въображението им. Най-важното качество на думите, които използваме, е ДА ИМАТ СМИСЪЛ, да означават нещо.
Дали Пабло Неруда ще се обяснява красиво в любов на любима жена – „Ако очите ти не бяха с лунен блясък и с отсенки от глина, ако не бяха трепетни подобно вятър и не беше сėдмицата кехлибарен наниз дни и нощи“; или някой гневен сръбски зидаро-мазач ще изрази гнева си към някой политик с: „Jebem ti seme i pleme“ („да ти таковам и семето и целия род“) – важното е думите, красиви или грозни, да имат смисъл. Ако думите ти имат смисъл и значение, тогава и мислите ти имат смисъл и значение, тоест, изпълняват функцията си да описват емоциите, усещанията и възприятията ти – изразяват душата ти, красива или грозна, дълбока или повърхностна, обичаща или гневна.
Когато думите ти нямат никакъв смисъл, душата ти започва бавно да умира. Ако това да използваш думи без смисъл се превърне в норма, в един момент губиш душата си. Все едно си под постоянна упойка – не знаеш какво чувстваш, не знаеш въобще кой си. Превърнал си се в „изкуствен интелект“.
Този либерално-корпоративен жаргон е специално създаден за да няма абсолютно никакъв смисъл, макар да звучи „авторитетно“ и „експертно“, системно да води до десенсетизация на използващия го, така че да се загуби всякаква способност за връзка между думи и емоции, възприятия и чувства.
Затова няма да се уморя да повтарям: по-добре да псуваш, да си циник, простак, но да си запазиш душата, отколкото да се превърнеш в някакъв бот за нищо незначещи либерално-корпоративни клишета.
Тихомир Чергов, фейсбук
