Какво мина днес между двете капки вода Хекимян и Терзиев в студиото на Дарик?
Какво пропуснаха от ГЕРБ и Капитал (ПП, ДБ) в днешниия нежен дебат между двамата розови кандидати с шарения джендър, пардон, водещ между тях?
Един дебат, двама (общи) кандидати на статуквото, една партия! Но не ГЕРБ или несъществуващата ПП, а старата БКП с нейния железен юмрук ДС.
По-циничният и по опитният политически мошеник от двамата – Терзиев заяви смело по време на дебатите, че ще превърне мракобесническата сграда на народната милиция в музей! Помните ли в? Тази на Лъвов мост на червените фенери на София. Щото мухата от ГЕРБ срещу него няма памет и знание за такива факти – нали това е целта.
Но няма кой да му опонира, защото и „опонентът“ му Хекимян и водещият К. Вълков са базисно, много базисно исторически неграмотни. Освен списания за игриви момчета, трябва да се четат и книжни за историческите събития у нас, ама това не е модерно.
ПП са си комунисти, а другарите им от ГЕРБ борят комунизма и Путин, ама само на голи приказки.
Сградата на Лъвов мост! (Снимка в линка)
Това е мястото, където е изтезаван и убиван интелектуалния и икономически елит на нацията след 9-ти септември 1944 г. Там е и първата централа на Държавна сигурност – софийската Лубянка. Явно Васил Терзиев е решил, докато е кмет да прави Музей на двамата си дядовци, баща си и чичо си – мастити червени милиционери и генерали от ДС, прекършили хиляди съдби и вероятно отговорни за убийствата и безследното изчезване на други хиляди. Да, не говорим за десетки и стотици, а за хиляди жертви на червения терор, сред които и моето семейство.
Какво пишат за тази сграда от либералния флагман Свободна Европа и защо сега мълчат за щенията на наследника на червените барони да я прави на „Музей“:
“Преди и след 9 септември 1944 г., дори и след 1989 г., тази сграда се е използвала от полицията. Много човешки съдби са прекършени тук”, разказва историкът. На това място са водени политическите противници на няколко режима.
Народният дом, както е известно зданието, е открит през 1923 година. Предвижда се в него да се провеждат конгресите на БКП. Комунистическата партия обаче е забранена през 1924 година със Закона за защита на държавата и тук се настанява дирекцията на полицията. След атентата в храма „Св. Неделя” през април 1925 г., извършен от паравоенната структура на комунистическата партия, сградата е използвана за арест, през който са минали редица функционери и съмишленици на БКП.
Всяка нощ водели арестантите от цялата страна.
След преврата на 9 септември 1944 година комунистическата власт заграбва цялата държава. Сградата на Лъвов мост става щаб на Народната милиция, между чиито стени започват първите стъпки към ликвидирането на всички политически опоненти на партията.
“След като завземат властта, започват да събират хора от предишния режим. Това е било като гара разпределителна. Тук разследват хората и решават какво да ги правят по-нататък, т.е. тук се взима решение кой човек ще живее и кой не, кой отива в затвор, кой отива в лагер. Затова тази сграда има такова черно минало”.
Всяка нощ водели арестантите от цялата страна. Някои пристигали с каруци, други с камиони. Инквизициите са се извършвали в подземията. В един от своите репортажи журналистът Наско Мандаджиев разказва за срещата си с ген. Мирчо Спасов, описан от него като “дясна ръка на Живков, персоналния му главорез, ръководил „мокрите дела” на партията”. Лагерите в Белене и Ловеч още не били замислени, затова мръсната работа трябвало да се върши някъде. Генералът пращал арестантите първо в мазето, там ги описвали, след което ги откарвали към Радомирско. “Там на нивята ги чакали местни момчета, на които били дали много патрони – опушквали хората и набързо ги заравяли”, пише журналистът в спомените си след срещата със Спасов.
“Няма яснота колко точно хора са минали през ареста на Народната милиция”, казва историкът Владимир Станев. Голяма част от архивите е грижливо заличена или манипулирана. Не са малко случаите на хора, влезли за разпит в сградата на Лъвов мост, а по-късно обявени за безследно изчезнали. Смъртта на други е била обявявана за самоубийство.
