Йордан Йовчев е един от най-великите български спортисти. Той става първият гимнастик в историята, който участва на 6 поредни Олимпийски игри. Има сребърен медал от Атина 2004 и още три бронзови медала (два в Сидни 2000 и още един в Атина 2004). През 2012 година в Лондон бе и знаменосец на делегацията ни по време на откриването.
Ето какво сподели Йордан Йовчев пред екипа на Букмейкър Рейтинги:
-Данчо, стартират странни и различни Олимпийски игри. Какви са очакванията ти от самото събитие?
-Като че ли вече попривикнахме със ситуацията. Жалкото за всички пряко свързани с Олимпиадата – спортисти, треньори, делегации, е липста на атмосферата, която идва от присъствието на публиката. Именно тази атмосфера ти дава този адреналин в трудните моменти, когато си на състезание. Така или иначе светът се опитва да напредва дигитално – да създава атмосфера чрез ефекти, да се чуват аплодисменти, да има виртуални фенове и т.н. По-важното е кой как е успял в тези времена да даде най-доброто от себе си, да има своя шанс. Както и какви рекорди ще има – ще има ли въобще. Новите звезди, които ще изгреят, от кои спортове са, ще има ли такива…
-Липсата на публика може ли пък да успокои някои спортисти?
-Различни типове спортисти има. При някои липсата на публика ще им помогне за по-лесна концентрация, защото публиката влияе и ако не може да се контролираш – прегаряш. Аз си спомням какво беше в Пекин през 2008 година във финала на халки. Имаше двама китайци – при излизането им залата буквално се взривяваше. Мен не ме беше страх, тъй като бях отишъл да се състезавам, но има други, които не могат да контролират тези емоции. По-скоро за мен липсата на публика е тъжно. Ти си един непряк свидетел на Олимпиадата – отиваш, участваш и си тръгваш. Тези Игри спокойно може да ги наречем телевизионни Олимпйски игри.
-Какво очакваш от българските спортисти?
-Очаквам жените да се представят по-добре от мъжете. Пожелавам на всички успех, да са здрави и да се представят добре. Нямам преки наблюдения от всички спортове, но видяхте какъв фурор направиха в щангите в последно време. Плуването също се развива и от тук нататък според мен ще имаме по-добри представяния. Към нашите грации има сериозни очаквания. Аз съм доволен, че 9-10 години след моето приключване на кариреата ми в Лондон 2012 имаме състезател, който ще представя спортната гимнастика – Дейвид Хъдълстоун. Следях подготовката му, имаше контузии, но се надяваме да се справи. Залагаме на него, тъй като е на 20 години и тепърва ще постига успехи. Ако направи финал в топ 24 – за него ще бъде успех.
-Защо броят на спортистите ни обаче намалява с всяка изминала Олимпиада?
-Явно, че не се адаптираме към новостите. Всеки един квалификационен турнир става все по-труден. Или изоставаме в подготовката, или в иновации, в кадри… Останалите страни запазват спортистите и треньорите и съумяват да бъдат на ниво. А при нас лошото е, че нямаме избор. Ако имаме 10 деца, от тях накрая може да оцелее едно или нито едно. В други страни, ако има 1000, от тях да бъдат запазени 100, от тях 5-6 да стигнат до най-високото ниво, това означава пет-шест олимпийски шампиони. А ние сме принудени да свалим нивото, защото нямаме избор.
-Ще спечелим ли медал в Токио?
-Хайде така да го кажем – надявам се на медал. Не говорим за медали, но трябва да имаме медал. Дано спортистите ни изненадат приятно.
-Липсват ли ти Олимпийските игри?
-Ще бъда честен и ще кажа – не. Това не са моите игри. Искам да запазя спомена си към това велико събитие такова, каквото беше преди това – с цялата грандиозна атмосфера. Сега ще бъда телевизионен зрител и ще стискам палци на българските спортисти.
