Весела Димитрова вече е най-успешният треньор на ансамбъл в историята на българската художествената гимнастика. Само преди година тя изведе отбора ни до първа олимпийска титла, а преди дни под нейно ръководство тотално обновеният ансамбъл покори и световния връх за първи път след осем години.
В интервю за Nostrabet.com Весела Димитрова коментира триумфа в София, говори за следващите битки на новите ни златни грации и как се зарежда с енергия и страст, за да е пълноценна в работата си.
Г-жо Димитрова, с какво нашият ансамбъл успя да надделее над конкурентките си на световното?
Като цяло смятам, че допуснахме най-малко грешки и изиграхме много добре сложните си съчетания.
Това бе първо състезание от такъв ранг за тези момичета. Какви бяха реалните Ви очаквания?
Аз силно се надявах да влезем в тройката и да вземем квота за Олимпиадата в Париж, както и след олимпийската титла новият ни ансамбъл да покаже, че се развива в правилната посока.
Кога почувствахте, че печелите златото?
Случи се преди оценките на лентите. Попитах момичетата, можем ли станем трети, а те ми казаха, че ако ни оценят над 38.000, можем дори да сме първи. Тогава разбрах, че евентуално имаме шанс да триумфираме в многобоя.
Имаше ли критичен момент по време на съчетанията?
Да. Това беше голямата грешка на обръч в многобоя, която ни струваше две точки, а след нас трябваше да играят Италия и Китай. Стана така обаче, че изиграхме силно второто си съчетание на лента, което по принцип при нас се е получавало по-лошо, и това ни помогна.
Играха ли грациите Ви така, както очаквахте?
Абсолютно. Мислех, че напрежението и големите очаквания към тях в залата ще им се отразят, но те излязоха хладнокръвни, дадоха максимума от себе си и се справиха безупречно.
Има ли резерви този отбор?
Категорично. Тези момичета едва сега започват и още нищо не са показали. Това в София беше само едно добро начало.
Кой е лидерът на ансамбъла?
Разбира се, Жени е водачът, но имаме и Камелия Петрова, един състезател, който също притежава лидерски качества.
Къде поставяте в личен план този триумф?
За мен е много ценен, тъй като не съм очаквала тези момичета да постигнат такъв голям успех само за четири месеца.
Безспорно ансамбълът вдигна високо летвата и на него ще гледат вече с друго око и съпернички, и съдийки. Как ще се справяте занапред?
Да ви кажа, в началото на годината не всички ни вземаха толкова насериозно, тъй като момичетата тепърва започваха. Но аз обичам да гледат на тях като истинска заплаха и те вече се такава, така че ще бъде много интересно.
Какво ще направите, за да продължават тези грации да са успешни?
Ние ще правим всичко възможно и всичко, което е по силите ни, за да може винаги да бъдем на висота, но няма да е нещо по-различно от това, което правим досега. Трябва да продължим да тренираме по същия начин и за всяко състезание момичетата да бъдат в оптимална форма и да играят съчетанията си по начина, по който се очаква от тях.
Кои са следващите Ви предизвикателства и какви са Вашите цели?
Има Световни купи, другата пролет предстои европейско в Баку, а следващата есен и световно във Валенсия. Нашите амбиции са момичетата да се представят така, че да имат една спокойна предолимпийска година.
Готови ли сте да победите и рускините, когато един ден се завърнат на килима?
Готови сме, защото момичетата вече си повярваха. Те са доста малки и нямаха тази увереност в силите, но след световната титла вече са по-уверени и знаят, че могат да постигнат това, към което се стремят.
Какво бихте казали на българската публика?
Дълбок поклон към всички, които бяха в залата в София. Бяха толкова всеотдайни и подкрепяха във всеки един момент отбора, дори и когато допуснахме грешки. Бяха страхотни. Благодаря и на всички за подкрепата през годините. Благодаря и на тези, които не са имали възможност да ни гледат наживо, но са били с нас, когато са ни гледали по телевизията.
Г-жо Димитрова, трудна ли бе Вашата раздяла с олимпийските шампионки от ансамбъла?
В никакъв случай. Те са като едно дете, което е пораснало и поема по своя път в живота. Ще призная, че изпитвах лека тъга в началото, лека тъга от липсата им, но те трябваше да продължат напред и да градят други кариери.
Идват ли в залата сега?
Да. Всяка седмица са при нас и гледат тренировките. Лаура дори много хареса новото съчетание на един от уредите и ме попита защо и те не са имали възможност да изиграят нещо подобно в предните години.
Какъв е Вашият източник на мотивация?
Знаете ли, на мен не ми трябва някой да ме мотивира. Аз непрекъснато искам да доказвам себе си. Доказах се с олимпийската титла, когато никой не ме познаваше, сега се доказах и със световната, и искам да го правя и занапред. Този непрекъснат стремеж за доказване и за постоянство на високо ниво, ми помагат да си върша работата по най-добрия начин.
Как се съхранявате от изчерпване и изобщо може ли да се говори за изчерпване при Вас?
Със сигурност всеки треньор си има капацитет. Аз мисля да работя, докато мога и докато усетя, че нещата се получават така, както ги искам. Започна ли да се повтарям, ще спра.
Обичате ли поезия, защото Вашият спорт е и поетичен в известен смисъл?
Не бих казала, че поезията ми е любима, но много обичам да чета романи.
Как сте преодолявала кризите, които са неизбежни в спорта Ви?
Имала съм доста кризи и съм казвала: край, аз бях дотук. Но това не се е оказвало последното ми решение и след като е минавало известно време, съм намирала сили да се върна в залата.
Ако трябва да сте откровена – имате ли любимки сред състезателките и как балансирате в отношенията?
Имам любимки, но аз освен че съм треньор, съм и педагог, и не бих си позволила да отделя повече внимание на дадена състезателка или да пренебрегна друга.
