Преслав е столица на Първото българско царство по времето на Златния век.
Градът възниква през втората половина на управлението на княз Борис I като военен лагер с укрепен дворец, на 30-ина км от тогавашната столица – Плиска. След 893 г., с началото на управлението на Симеон, е обявен за столица на Българската държава и става и седалище на книжовната ни школа.
В епохата на българското средновековие Преслав се превръща в един от най-красивите и величествени градове на Югоизточна Европа, от който са съхранени значими паметници на Плисковско-преславската култура. Външният град е бил обкръжен от белокаменни стени.
Конструкциите на портите, кулите и стените са подобни на тези в Плиска. Вътрешният град също е бил обкръжен със стена, където се намира комплексът на царския чертог: величествени каменни дворци като Големия дворец и Тронната палата с колони, а също богато украсената с мозайки, мрамор и керамични икони Кръгла църква и други. Градът е забележителен за това време с водоснабдяването и канализацията си.
В Националния археологически институт бе представена макетна реконструкция (1:100)
на начина, по който е изглеждал Преслав по времето на управлението на цар Симеон Велики и цар Петър.
Вижте го в снимки!