Легендата на българския волейбол, Владимир Николов, даде ексклузивно интервю за сайта Efirbet.com. Президентът на ВК Левски очерта целите пред клуба за сезона, споделяйки, че акцентът остава върху школата и развиването на млади играчи за националния отбор.
Той коментира и трансфера на сина си, Алекс Николов, който отиде в италианския клубен шампион Лубе през лятото. Владо Николов е наясно, че за сина му тепърва предстои тежката работа, за да се докаже в един толкова амбициозен тим.
Накрая, легендата коментира и състоянието на родния волейбол в цялост, изтъквайки, че идващите поколения му дават надежда, че моментната криза в представянето на националния отбор ще бъде преодоляна бързо. Той добави, че с оглед на малкия демографски потенциал на България, подобни спадове са напълно нормални при смяна на поколението.
Здравейте, господин Николов! Настоящият волейболен сезон вече е в ход. Какви са основните цели пред ВК Левски?
Както винаги, основните цели са развитие на млади състезатели и възможно най-добро класиране. Надяваме, че ще успеем да подобрим миналогодишното такoва и ако успеем да влезем в тройката, то това ще е чудесно постижение.
През миналата година успяхме да спечелим титлите във всяка една от възрастовите групи при подрастващите, така че там искаме да дублираме това постижение. Отделно, искаме да интегрираме максимално много състезатели в мъжкия отбор.
Виждате ли момчета с качества, отговарящи на бъдещ трансфер зад граница?
Разбира се. През лятото два от нашите отбори завоюваха бронзови медали на съответните първенства – говорим за представителните тимове до 21 години и до 19 години. И в двата тима имаме поне по 6 състезатели от нашата школа. На прав път сме, от тази гледна точка. Естествено, всяко момче ще се развие според качествата, възможностите си, както и според труда, който полага. Като цяло обаче сме оптимисти.
През лятото навярно имахте голям повод за гордост след преминаването на сина Ви, Алекс Николов, в италианския първенец Лубе. Казахте, че тогава сте бил радостен, но и малко притеснен. След силните изяви в началото на сезона отмина ли това притеснение?
Лично аз не мога да кажа, че съм изпитал кой знае какви емоции, но на него със сигурност му е било напрегнато, тъй като всичко се случваше успоредно с мачовете от волейболната Лига на Нациите.
Разбира се, радостен бях, че със своите изяви с националния отбор е привлякъл интерес от подобен клуб от Серия А. Същевременно, само с мачове и добри представяния ще докаже, че е готов за това ниво, тъй като това е едно много трудно първенство.
Той трябва да успее да се пребори с конкуренцията и след това да разкрие потенциала си. Все още има нужда да се развие емоционално, технически и физически, така че на този етап му е нужно време.
Често ли се допитва той до Вас за различни ситуации?
Не бих казал, че е често, но вкъщи основно се говори за волейбол, по стечение на обстоятелствата. Надявам се, говорейки толкова много за това, да чуе нещо.
Колко голяма крачка е това за Алекс, с оглед на младата му възраст и българските стандарти понастоящем?
Не мога да деля нещата на български и чуждестранни стандарти, тъй като ние сме сред водещите сили във волейбола, независимо от лошите резултати през последните 4-5 години. Определено обаче това е предизвикателство – да отидеш в такъв отбор, с такива звезди в състава. Във всяка една тренировка и всеки един мач трябва да си на 100% и да се раздаваш максимално. За едно младо момче да отиде там и да се доказва като професионалист не е лека задача, но ще видим.
Измина една тежка година за родния волейбол. Как бихте обобщили представянията на мъжкия и женския национален отбор?
И за двата тима годината беше слаба – провалиха се на Световното. Не успяхме да излезем от групите, което говори доста красноречиво.
Световното за мъже безспорно беше разочароващо, но може би този спад е виден от няколко години насам. На какво се дължи той, според Вас?
При мъжете основният фактор е смяната на поколенията. Суперзвездите, които имахме, се отказаха, което е логично, с оглед на възрастта им. Младите от своя страна, не са на необходимото ниво, за да се съревноваваме с другите топ отбори.
Преди време споделихте снимка от Олимпиадата в Пекин, когато националният тим завърши 4-ти. Коментарът беше, че тогава 4-ти в света не стигаше на тима, а мечтите се простираха по-далеч. Какво беше усещането да сте в подобен отбор, без нито едно слабо звено?
Удоволствие беше да играя с тези играчи. Имаше удоволствие от победите, но всяка една от тях носеше и съответна отговорност, защото когато излизахме на игрището и ние, и феновете, и треньорите, и ръководството очаквахме само и единствено победа.
Има ли цялостен проблем в българския волейбол, който пречи на изграждането на нови звезди в такива количества?
Не бих казал, че имаме цялостен проблем с българския волейбол. Бих казал, че имахме няколко преходни години, с по-слабо поколение. Когато става дума за една малка държава като нашата, е нормално да има спадове.
Вижте и Сърбия. При жените резултатите са повече от феноменални, докато при мъжете последното силното поколение е от момчета, родени през 1993/94-а. Нормално е от време навреме да има дупки в държавите, които нямат достатъчен демографски потенциал.
Виждаме, че подрастващите ни формации направиха страхотни резултати в последните години. Обнадежден ли сте, че тези резултати може да се прехвърлят и на мъжко ниво?
Мисля, че кризата в нашия волейбол не е малка, но съм оптимист, че тези момчета имат необходимото, за да я преодолеят. Очаквам, че за 2024-а и 2025-а година ще са на линия и ще са готови, за да се включат към мъжкия национален отбор. Те са отлично подготвени и тренирани. Ако даде Господ да са живи и здрави, очаквам да покажат на какво са способни.
Какво мислите за назначаването на Пламен Константинов за национален селекционер?
Смятам, че той е човек, който категорично разбира от волейбол и е изключително мотивиран да работи. Резултатите, които постига с клубния си отбор в едно от най-силните първенства в света, говорят достатъчно красноречиво. Надявам се да предаде част от своя патриотизъм и отдаденост към българския национален отбор на играчите.
Каква трябва да е реалистичната цел за него през 2023-а година начело на „лъвовете“?
Реалистично трябва да търсим влизане в осмицата на Лига на нациите. Може би класиране до шесто място на Европейското първенство, а оттам насетне трябва да се молим за чудо по време на олимпийските квалификации.
И за финал, господин Николов – какво си пожелавате до края на 2022-а година и занапред за родния волейбол?
Пожелавам си здраве за абсолютно всички. Дано и войната в Украйна свърши скоро, без да ескалира, а за волейбола – каквото дойде.
