В обширна позиция във фейсбук съдия Владислава Цариградска заяви остра позиция спрямо твърденията на опитващия да стане главен прокурор Сарафов, че напирала да му става заместник на поста. Ето цялото и подробно изявление:
По повод опитите на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов да направи внушения, всяващи съмнения за някакви скрити договорки между мен и него, както и опити да се подкопае авторитетът ми, като ми се приписват елементарни кариеристки подбуди, представям обстоятелствата, при които съм общувала с господин Сарафов:
- На 10.08.2023 г. изпратих съобщение на градския прокурор на София г-жа Илияна Кирилова, с която общувах по нейна инициатива докато все още симулираха, че ще разследват организираната престъпна група на „Нотариуса“ и всички нейни членове си бяха живи и здрави, на високите магистратски позиции. Съобщението бе със следното съдържание „Здравейте, колега! Търся Ви по принципен въпрос, свързан с нечовешкото третиране на хората в психиатриите. Бих искала да говоря по темата с и.ф.ГП. Изпращам Ви публичното (което е рядкост само за държави-рецидивисти) изявление на Комитета против изтезанията. Срамно и ужасно е, но отделните случаи, с които аз съм се сблъсквала са още по-смущаващи, защото виждам лицата на хората! Има и много смърт, нито една не е разследвана. Освен това изпращам мой акт, с който поисках (нямам още отговор) ВКС да сезира КС, тъй като аз лично съм на мнение, че уредбата на ЗЗдр за имобилизациите (завързванията) противоречи на КРБ. С този случай съм извела отново голяма част от системните проблеми, заради което го пратих и на гл.прокурор (Гешев). През 2015 писах и говорих и с Цацаров. Нищо! Това е следващият “Старозагорски случай”, за който ще се чудим кой е по-виновен. Ако имате контакт със Сарафов, питайте го дали не иска да направи нещо или поне му обърнете внимание, че с този проблем изрично е сезирана ПРБ. Готова съм да помогна с целия си опит през практиката.“
Поводът, който е очевиден от текста, бе десетилетното бездействие на прокураратурата да изпълни задължението си, произтичащо от чл. 127, т. 4 от Конституцията на Република България – да осъществява надзор при изпълнение на принудителните медицински мерки – принудителното настаняване на граждани в психиатрии. В резултат на тоталното неглижиране на ситуацията в психиатриите там дори и смъртните случаи не се разследват и това е една от причините за острите и прецедентни критики именно към нашата държава (прилагам екранна снимка)В рамките на деня получих обаждане от г-жа Кирилова и уговорихме среща в кабинета на главния прокурор в Съдебната палата на гр. София за следващия ден – 11.08.2023 г.
- На 11.08.2023 г. (петък) се състоя официалната ни и първа среща, на която лично се запознахме с г-н Сарафов. В този институционален формат присъства един от заместниците му – Мария Павлова, прокурор от ВАП Виктор Малинов и градският прокурор Илияна Кирилова. Запознах прокурорите със системните проблеми, които са причина за публичното изявление срещу страната ни от Комитета за предотвратяване на изтезанията.
След тази информативна среща и при очевидно бездействие за изпълнение на този конституционен дълг на прокуратурата, последваха още два публично известни случая на смърт в психиатриите при кошмарни условия – на 2.10.2023 г. в държавната психиатрия в Ловеч и на 05.08.2024 г. в психиатрията във Варна. - На 21.10.2023 г. присъствах официално като представител на Съюза на съдиите в България на годишното общо събрание на Камарата на следователите в България, което се проведе с. Арбанаси, област Велико Търново. Събранието се водеше от и.ф. главен прокурор г-н Сарафов. Основната тема беше все още неприключилата обществена дискусия в народното събрание по приемане на промените в Конституцията. Повечето изказвания затвърждаваха тезата за идентичност между магистратските професии – съдии, прокурори и следователи.
Направих официално изказване, че магистратите могат да бъдат част от една общност, когато тя се основава на общи ценности и принципи. Заявих, че нашата демократична история доказва незрялост за това и наличието на доказателства, че политици и прокурори могат да се саморазправят със съдии, като изложих подробни аргументи, почерпени от двете дела, по които ЕСПЧ осъди държавата ни за нарушения на основни човешки права на български съдии. Делото на съдия Мирослава Тодорова срещу България (дисциплинарно наказана по политическа заповед на ГЕРБ чрез основния си говорител министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов и любезното съдействие на ВСС, валидирано като с гумен печат от ВАС. С основна цел – да млъкне и да сплашят останалите съди) и делото на съдия Веселин Пенгезов (обвинен от прокуратурата, заради което е отстранен от конкурс за председател на САС, а впоследствие окончателно оправдан. Самият съдия Пенгезов обяснява защо е обвинен – защото Делян Пеевски е искал от него конкретни резултати по определени дела, които не са били изпълнени и обяснява цветуща технологията „Каквото беше заданието, се изпълни достойно. На Делянчо (Пеевски) е заданието, като излезе главният прокурор го питайте, поставена му е такава задача. Доганчо заповяда на Делянчо, Делянчо заповяда на главния…“).
- След официалните изказвания г-н Сарафов отправи покана да продължим разговора неофициално в заведението до залата. На този разговор бяхме аз, моя колега също член на управителния съвет на Съюза на съдиите, г-н Борислав Сарафов и председателя на Асоциацията на прокурорите в България и окръжен прокурор на Плевен Владимир Николов. Разговорът не беше удовлетворящ за господин Сарафов, защото не откликнах на разбирането му, че е много опасно статутът на съдиите да бъде отделен от този на прокурорите. Настоях, след като претендира да имаме общо качество – магистрати, да се държи като магистрат и да ми отговори за какво се използват добитите чрез СРС-та данни за магистрати извън наказателното производство, показвайки му официална справка от неговата заместничка. Отговор не получих, а г-н Сарафов се оттегли на разходка със семейството си.
- На 13.02.2024 г. аз, г-н Сарафов и г-н Николай Стайков от Антикорупционния фонд изчаквахме пред заседателната зала на ВСС, за да започне нашето изслушване. Разговаряхме тримата по начин и имаше общо съгласие, което после и публично бе заявено от г-н Сарафов, че главният прокурор Иван Гешев е бил замесен в търговията с влияние, шантажа и изнудването, които са известни на цялото общество през журналистическите разследвания, включително и моя личен опит. Зададох риторичен въпрос на г-н Сарафов защо все още Веселин Иванов е директор на Дирекция „Публична комуникация“ при главния прокурор, след като той същият е набедил самия Сарафов, подавайки сигнал срещу него по механизма за разследване на главния прокурор, а тази дирекция, според думите на Сарафов пред ВСС от 6.07.2023 г., е фабрикувала компромати, които са давани на определени медии. Въз основа на последващите публикации са започвали прокурорски проверки или направо разследвания. Отговорът, че дисциплинарните производства били много сложни, а път главният прокурор след конституционните промени не можел да се меси на прокурорите, предизвика коментар, че това е престъпна дейност, а не дисциплинарно нарушение. Тогава с известна доза насмешка отправих реторичния въпрос: Искате ли да си оставя съдийската работа за една година и да стана Ваш заместник, за да Ви покажа, че и с меки средства може да се постигнат резултати, когато човек ги иска?!“. (несериозността на разговора личи от фото-разказът, направен от г-н Стайков, който прилагам). В края на разговора ни г-н Сарафов пожела да си разменим телефонните номера. Единственият случай, в който едностранно съм използвала номера му, бе на 10.08.2024 г., за да му изпратя през приложението Вайбър публикация от 24 часа със заглавие „Изгорелият пациент в психиатрията на УМБАЛ „Св. Марина е бил вързан“.
В заседателната зала на Съвета, когато преди края на заседанието и.ф.главният прокурор напусна, защото си имал друга работа и след като отказа да отговаря на неудобните въпроси на съдиите, членове на ВСС, аз отново, вече дори иронично, казах на всеослушание: „Колеги, ще разберем каквото ни интересува, защото г-н Сарафов се съгласи да стана за известно време негов заместник!“.
С оглед истината за комуникацията ми с господин Борислав Сарафов, в качеството му на и.ф. на главен прокурор, го призвовавам:
да бъде особено въздържан в нападките си към представители на съдийската общност, с оглед задействания специален механизъм за разследване на главния прокурор и неприключилите проверки срещу самия него.
да изпита професионално неудобство от бездействието си да организира спазване на прокурорските задължения по надзор върху принудата в психиатрията;
да се съобразява с чл. 117, ал. 2 от Конституциата на Република България, постановяващ, че съдебната власт е независима и неин основен носител е съдът
Да не отвръща, подобно на своите предшественици Сотир Цацаров и Иван Гешев, на всяка критика към начина на работа на представляваната от него институция с лични нападки, внушения и невярна информация;