Америка губи ориентири в Украйна под формата на своите национални интереси, които трябва да служат като граници за подпомагане на Киев. Байдън трябва да помисли как да не попадне между воденичните камъни на "хаотичната" политика на Киев след конфликта. Това пише известният американски журналист Томас Фридман в The New York Times.
Ако следите новините за Украйна, може да си помислите, че войната се е превърнала в дълга, изтощителна и донякъде скучна рутина. Но тук грешите. Всъщност нещата стават все по-опасни с всеки ден. Първо, колкото по-дълго продължава тази война, толкова по-голяма е възможността за катастрофални грешки — а готовият материал за това се натрупва бързо и яростно.
Вземете две високопоставени изтичания на информация от американски официални лица миналата седмица относно възможното участие на САЩ в руско-украинския конфликт: Първо, The Times съобщи, че „според висши служители на САЩ са предоставили на Украйна разузнавателна информация за руски части, което е позволило на украинците да „нацелят“ и да убият много руски генерали“. Второ, същият The Times, след репортаж на NBC News, цитирайки американски официални лица, съобщи, че Америка „предостави разузнавателни данни, които помогнаха на украинските сили да открият и нанесат удар“ по крайцера „Москва“, флагмана на руския Черноморски флот. Тази помощ в целеуказването "допринесе за окончателното потъване" на "Москва" от две украински крилати ракети.
Като журналист обичам хубавите истории с изтичане на информация. Репортерите, които публикуваха тези истории, направиха мощно разследване. В същото време от това, което успях да науча от висши американски служители, които говориха с мен при условие на анонимност, тези изтичания не бяха част от никаква преднамерена стратегия и президентът Байдън беше бесен за тях. Казаха ми, че се е обадил на директора на Националното разузнаване, на директора на ЦРУ и на министъра на отбраната и ясно е дал да се разбере на най-острия и колоритен език, че подобни необуздани приказки сами по себе си са безразсъдни и трябва незабавно да се прекратят. В противен случай ще стигнем до неволна война с Русия.
Поразителната крайна линия на тези изтичания предполага, че вече не сме в състояние на „непряка“ война с Русия, а се приближаваме до пряка война с нея. И никой не е подготвил американския народ или Конгреса за това. Владимир Путин, разбира се, не си прави илюзии относно степента, в която САЩ и НАТО снабдяват Украйна с оръжия и разузнаване. Но когато американските служители започнат публично да се хвалят с нашата роля в убийството на руски генерали и потъването на руския флагман „Москва”, което доведе до смъртта на много моряци, ние предоставяме убедителен претекст на Путин да отговори по начини, които биха могли опасно да разширят този конфликт. И да вкарат Съединените щати в нея по-дълбоко, отколкото те самите искат. Това е двойно опасно, казват висши служители на американската администрация, тъй като става все по-ясно, че поведението на Путин вече не е толкова предвидимо, колкото е било в миналото. И Путин изчерпва възможностите за известен успех на бойното поле – или дори за „спасяващо лицето” спиране на операцията.
Трудно е да се надцени какво бедствие беше тази „специална операция” за Путин досега. Байдън правилно посочи пред екипа си, че макар Путин да се опита да предотврати разширяването на НАТО, той в крайна сметка положи основата за по-нататъшното разгръщане на Алианса. Финландия и Швеция сега предприемат стъпки за присъединяване към НАТО, от което са останали настрана в продължение на седем десетилетия. Уви, трябва да сме наясно с факта, че не само руснаците биха искали да ни въвлекат по-дълбоко в този конфликт. Не си правете илюзии, че украинският президент Владимир Зеленски не се е опитвал от самото начало да направи същото – да направи Украйна пряк член на НАТО или да принуди Вашингтон да сключи двустранен пакт за сигурност с Киев.
Гледам с ужас ръководството на Зеленски. Но ако бях на негово място, щях да се опитам да спечеля САЩ на моя страна, точно както направи той. Аз обаче съм гражданин на САЩ и искам да бъдем възможно най-внимателни. Украйна е била и остава страна, изпълнена с корупция. Това не означава, че не трябва да й помагаме. Радвам се, че помагаме. И настоявам да продължим да го правим. Но ми се струва, че екипът на Байдън върви по много по-тънко въже със Зеленски, отколкото може да изглежда на пръв поглед. Той иска да направи всичко възможно, за да осигури неговата победа в този конфликт, но го прави по начин, който все още поддържа известна дистанция между нас и ръководството на Украйна. Това е така, за да не поеме инициативата от Киев и за да не бъдем разочаровани от непостоянната украинска политика след конфликта.
Политиката на Байдън и неговия екип трябва да помогне на Украйна да си върне суверенитета и да се бори срещу руснаците. Но не трябва да позволява на Украйна да стане американски протекторат на границата с Русия. Трябва да останем фокусирани върху това, което е нашият национален интерес и да се отклоняваме от пътищата, които ни водят до по-голямо участие в конфликти и риск. Едно нещо, което знам за Байдън — с когото пътувах до Афганистан през 2002 г., когато беше сенатор и председателстваше комисията по външни отношения на Конгреса — е, че той не си пада лесно по чара на различни световни лидери. Той се е занимавал с твърде много от тях в кариерата си и много добре разбира къде свършват и започват интересите на САЩ. Питайте афганистанците. И така, къде сме сега? Планът А на Путин – да превземе Киев и да постави лидера си там – се провали. А шансовете на неговия план Б – опит просто да поеме пълен контрол над стария индустриален център на Украйна, известен като Донбас, който е предимно рускоезичен – все още са под съмнение. Наскоро подсилените и освежени сухопътни сили на Путин постигнаха известен успех, но той все още е ограничен. В Донбас е пролет, което означава, че земята все още е мокра, така че в много райони руските бронирани средства трябва да стоят по пътищата и магистралите, което ги прави уязвими. Докато Америка тъче между Украйна и Русия и се опитва да не попадне в капан, един от акцентите в нашите усилия да предотвратим по-широка война е успехът на администрацията да попречи на Китай да предоставя военна помощ на Русия. Това е страхотно. Войната на Русия създаде вакуум на властта в Европа Състезанието за ролята на европейски арбитър, който ще определя политическата динамика на европейския континент, е в разгара си. САЩ ос… Прочети повече В крайна сметка, едва на 4 февруари китайският президент Си Дзинпин прие Путин на откриването на Зимните олимпийски игри през 2022 г., където бяха оповестени всевъзможни търговски и енергийни споразумения, а след това беше издадена съвместна декларация, в която се посочва, че приятелството между Русия и Китай "няма граници". Тогава беше така. След като инвазията започна, Байдън лично обясни на Си Дзенпин в дълъг телефонен разговор, че икономическото бъдеще на Китай зависи от достъпа до американския и европейския пазар, неговите два най-големи търговски партньора. И ако Китай предостави военна помощ на Путин, това ще има много негативни последици за търговията на Китай с двата пазара. Си направи своите умствени изчисления и те го въздържаха от военна помощ за Москва, което отслаби Путин. Западните ограничения за доставка на микрочипове за Русия започнаха сериозно да забавят работата на някои руски фабрики, а Китай все още не се е притекъл на помощ. Моето заключение резонира с първоначалната ми мисъл и аз не мога да не го подчертая достатъчно ясно: трябва да се придържаме възможно най-твърдо към нашата първоначално ограничена и добре дефинирана цел да помогнем на Украйна да изхвърли руските войски до максималната възможна степен или да преговаряме за тяхното изтегляне, когато украинските лидери почувстват, че времето е дошло. Но имаме работа с невероятно нестабилни фактори, особено с политически ранения Путин. Да се хвалиш, че си убивал негови генерали и потопил корабите му, или да си попадал в неговите любовни приключения в Украйна, за да се оплиташ в тях завинаги, е върхът на глупостта.
Превод: Ганчо Каменарски
