Илюзиите на „Промяната“ и Христо Иванов за тяхна си „съдебна реформа“ ще се изпарят напълно, ако не в парламента, то със сигурност в Конституционния съд. Днес ВСС, който работи много извън мандата си и е наследство от тандема ДПС – ГЕРБ в миналото, попари надеждите на ПП и ДБ, че ще успеят да счупят системата. Дори с гласовете на Пеевски и ДПС в този си вид „реформата“ ше катастрофира по трасето към Конституционния съд.
Правната комисия на ВСС излезе със становище, което на практика разбива всички основни промени, залегнали в проекта за конституционни изменения.
Днес Цветинка Пашкунова чете близо 40 мин. забележките на Съвета на извъредно заседание на Пленума, специално свикано, за да се даде становище по промените. Те практически обхващат всичко, което законодателят опитва да вкара в промените.
ВСС е против да се изменя чл. 126 от Конституцията, който фиксира че прокуратурите следват структурата на съдилищата – т.е. да няма Върховна касационна и Върховна административна прокуратура.
Пашкунова каза, че макар да „подхождат с разбиране“ към стремежа на законодателя да се намалят правомощията на главния прокурор, изразяват резерви по съкращаване на правомощията му и приравняване фигурата му с тази на всеки друг административен ръководител.
ВСС не иска да се отнема правото на Главния прокурор да осъществява „надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“.
„Надзорът за законност и методическото ръководство имат за цел да точно и еднакво прилагане на законите от прокурорите във връзка с постигане на общата конституционно закрепена цел на съдебната власт. Същите са необходими, за да може да бъде точно и еднакво прилаган материалният и процесуалният закон“, изчете становището на правната комисия Пашкунова.
Членовете не Съвета остро критикуват идеята ръководството дефакто вече да се осъществява от колективен орган – въпросният Прокурорски съвет, в който ще се отделят прокурорите и един следовател след разцепването на сегашния ВСС на две (кой ще взима решенията там – вижте по-долу).
Дори относно новия закон – за разследване на главния прокурор, Пашкунова напомни, че тече конституционно дело (инициирано, както е известно, от Иван Гешев, б.р.).
Правната комисия е категорично против да се „извади“ прокуратурата от куп граждански и администратвни дела, в които участва в момента. Тя напомни, че сред целите на държавното обвинение е „да защитава интересите на гражданите, юридическите лица и държавата“ и даде пример – че участвайки в граждански дела, ПРБ може да прецени да повдигне обвинение във връзка със Семейния кодекс, Закона за здравето, Закон за защита на детето, Закон за защито от домашното насилие, Търговския закон и мн. др.
Разделянето на ВСС на два независими органа
Пашкунова посочи, че за разделяне на два отделни органа – ВСС и Прокурорски съвет липсват най-обикновени мотиви. Те били бланкетни – за „гарантиране на независимо и справедливо правосъдие“…
„…Което е трудно е постижимо чрез формалното разделяне на ВСС на два органа“, посочи върховната съдийка.
Тя напомни, че дори в препоръките на Венецианската комисия от 2017 г. се казва, че следва членовете, избрани пряко от съдиите, да имат водеща роля. Но и Комисията определила варианта за пълно разделение на съвета като радикален, а препоръките биха могли да бъдат изпълнени чрез ограничаване на правомощията на Пленума.
Не може да пренебрегнем съществуващите съмнения за реализирането на тези изменения от обикновно, а не от Велико народно събрание“, каза още Пашкунова, като напомни прословутото решение на КС в полза на прокуратурата – № 3 от 2003 г.
Очевидно е, че предложенията за разделяне, намаляване на мандата или мандатите на „тримата големи“ и на ИВСС не съответстват на задължителните тълкувания на КС.
Накърнен е и балансът между властите с лишаването на президента от правомощието да назначава и освобождава тримата големи.
Такова нарушение на баланса представлява и идеята да се върне на Министерството на правосъдието да управлява недвижимите имоти, смятат кадровиците. Пашкунова напомни, че така е било до реформата пре 2015 г. и тогава хората от системата са имали тежки проблеми.
Тя попита – при разделята на два – кой орган ще взима решения, които са общи за системата – финансови, информационни и такива, свързани с обучение на магистратите, вклчително и функции на служителите, „които неминуемо ще се увеличат при разделянето на органа на два органа“.
Остава неуреден въпросът кой ще бъде органът, който ще приема годишните бюджети. Липсва изобщо предвиден орган, който ще продължи да полага усилия за въвеждането на електронно правосъдие, тъй като в момента тази дейност се осъществява от Пленума.
Кой ще избира прокурорския съвет?
Като „най-сериозен проблем“ кадровиците описват залегналото положение – кой ще избира и кой ще членува в новия Прокурорски съвет.
При съдиите са установени пропорции в полза на професионалната квота, което ние подкрепяме. Докато за прокурорите избраните от професионалната квота е изключително редуциран – до двама техни представители. Действащите прокурори ще са само 3 – заедно с главния прокурор, а следователят един.
Кадруването в съдебната система изисква определени познания, каза Пашкунова.
В частта – кого ще праща Народното събрание изрично е посочено че тези лица не може да заемат длъжността съдия, прокурор и следовател за ВСС и прокурор или следовател – за Прокурорския съвет.
„Кадровата политика – назначаване, атестиране, кариерно развитие може да бъде осъществявано от лица, изцяло външни за съдебната система, които не познават нейната работа в дълбочина. И не познават естеството на съдийската и прокурорската работа“, отбеляза Пашкунова.
Не може дейностите да се осъществяват от орган от 10 човека, в който има само двама прокурори и един следовател.
Има проблем и с несменяемостта на прокурори и следователи, смята още Правната комисия.
ВСС има тежки забележки и срещу изменението, че „след приключване мандата главният инспектор и инспекторите не могат да заемат длъжности в органи на съдебната власт“. Ако примерно са били съдии, с това се нарушава установеното в Конституцията равенство и възможността на всеки гражданин за труд и свободен избор на професия.
„Считаме, че е необходимо законодателят задълбочено да премисли същите (предложени промени) след провеждане на една широка дискусия с представители на магистратурата и след изразяване на становище да предприеме действия по тяхното гласуване и внасяне на промени“, заключи Пашкунова.
Накрая със забележително единомислие Съветът гласува почти всички точки от отрицателното си становище. Атанаска Дишева бе сред малцината, изразили подкрепа за разделянето на два органа и за редуциране на правомощията на главния прокурор.
Това обаче събра само два гласа.
Правосъдният министър Атанас Славов не говори по същество – да защити промените. Той само каза, че предстои становището на Венецианската комисия в петък. И пое ангажимент, че е говорил с Радомир Чолаков – шеф на конституционата комисия в НС, и че „нищо няма да бъде наложено“.
Източник: Клуб Зет
