ЯКО ОКОПАВАНЕ В МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА: ПОСТОЯННИЯТ СЕКРЕТАР СТРЕТИ МАНДАТ

Със заповед на министъра на отбраната № ОХ-452 от 15 май 2025 г. бе проведен подбор за назначаване на държавенслужител на длъжността „постоянен секретар на отбраната“ в Министерството на отбраната. Постоянният секретар на отбраната е най-висшият държавен служител в Министерството на отбраната и съгл. чл. 79 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Р. България изискванията за назначаване на такъв са да има професионален опит не по-малко от 8 години и IV старши ранг като държавен служител, да е изпълнявал ръководна длъжност в държавната администрация не по-малко от 3 години, от които не по-малко от 1 година в Министерството на отбраната. Постоянният секретар на отбраната се назначава от министъра на отбраната, съгласувано с министър-председателя, след подбор за срок от 4 години, който изтича преди придобиване от служителя на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Подборът на кандидатите се извършва от комисия с председател заместник-министър на отбраната. 

Сериозна длъжност, най-високата по Закона за държавния служител в Министерството на отбраната, с многобройни и все отговорни функции, свързани с подпомагане на министъра на отбраната при формулиране и изпълнение на отбранителната политика и управлението на човешките, материалните и финансовите ресурси за нейното осъществяване. Даже, считано от 1 септември 2023 г. (при министър Тагарев), са му делегирани и всички функции по осъществяването на трудовоправните отношения на назначаващия орган с цивилните служители, включително и за тяхното назначаване и уволнение. Длъжност, която е равнопоставена в йерархията на Министерството на отбраната на тази на началника на отбраната, съгласно т.нар. „Интегриран модел“ на ведомството, в който гражданско-административният апарат, заедно с военният компонент работят под единно ръководство, визия и ценностна система.

От юни 2017 г. насам длъжността се заема от Антон Ластарджиев, нямайки и 40-годишна възраст тогава, който последните 4-5 години преди това е бил директор на дирекцията по човешките ресурси в министерството, а още преди това един от многото незабележими служители на министерството. Образованието му също е твърде невпечатляващо и скромно: момчето от Троян, завършило местен полуселски техникум, на 27 години успяло геройски да се дипломира в УНСС със специалност „Финанси“ и малко по-късно да започне като експерт в Министерството на отбраната, благодарение на контактите на баща му – дългогодишен служител на Военния почивен дом в с. Орешак (сега Дом за стари хора). Там вече ракетата носител за бързо израстване и излизане от посредствеността се нарича Иван Иванов – директор на дирекция „Човешки ресурси в отбраната“ (2009-2012 г.), после заместник-министър на отбраната (2013-2014 г.), дългогодишен кадър на БСП, който до неотдавна се мяркаше и като областен управител на Софийска област, а съвсем отскоро е ръководител на Държавната агенцията за бежанците (пак от квотата на БСП). Последният, въпреки, че е на почти 70 години за пореден път е възнаграден за добрата си служба на социалистите.

Когато през зимата и пролетта на 2017 г. министър на отбраната бе Стефан Янев, в един от служебните кабинети на президента, след поредната смяна на ръководен кадър, каквитонеминуемо се случват при смяна на министрите, Ластарджиев, като директор по човешките ресурси, се направи на принципен(вероятно след осъществени политически контакти и дадени указания) и зае позиция, че ще си подаде оставката заради тяхната безпринципност. Но удобно само излезе в отпуск по болест докато не дойде новото правителство – това на ГЕРБ, от 5 май същата година. Явно договорката с ГЕРБ си е струвала, защото още следващия месец бе „подбран“ за постоянен секретар на отбраната (след като старият бе изгонен), със сериозната помощ на тогавашния заместник-министър на отбраната Атанас Запрянов (човекът на ГЕРБ при министър воеводата Каракачанов), който и сега неуморно и с младежка страст управлява отбранителното ведомство.

Скромното образование, дори и ако с усилие се прибавят няколкото курса, които е включил към образователния си ценз, както и натрупаният подобен на тях посредствен опит и експертиза, далече не съответстват на големите задължения, отговорности и изисквания на въпросната длъжност. Защото при обикновено кадрово развитие, на тези години и с такова образование, е нормално да се стигне най-много, и с известно побутване, до длъжност „държавен експерт“. Само за сравнение с военния еквивалент по тежест и къде-къде с по-голяма отговорност – длъжността „началник на отбраната“ (наследник на началник на Генералния щаб) – до около 40-годишна възраст може да се стигне до звание майор, подполковник или за особено големи заслуги и доблестна служба до полковник (в редки случай и условно), но не и до генерал/адмирал, камо ли до 4-звезден такъв. Освен това, за заемане на всяко по-високо звание в армията се изисква специализиран курс, за по-високите командни длъжности – академии у нас и в чужбина, стратегически курс за генералски длъжности и прочие знания и огромен необходим опит, което няма как да се случи преди възраст 50-55 години. С едно УНСС не става, нали?
Даже Ластарджиев толкова си повярва на собственитеневероятни способности и дарба да управлява ведомството, произтичащи от функционалната характеристика и многотоотговорности и властови възможности на длъжността „постоянен секретар на отбраната“, че по време на Стратегическия преглед на отбраната през 2020 г. предложи и създаването на длъжност „главен секретар“ на ведомството, която да е на негово подчинение. Той да е на стратегическо ниво, с многото на брой ръководни функции, а главният секретар да се занимава с оперативните такива, свързани с ежедневната дейност и работа на министерството (сиреч все нестратегически). Това обаче не мина пред министър Каракачанов, дори и само по една причина – няма друго ведомство, което да има Комендантство, занимаващо се с по-голямата част от тези дейности и функционални ангажименти. А и какво стратегическо ниво в отбранителното министерство може да е човек с едно икономическо образование и без каквато и да е стратегическа подготовка, опит и съответстващи кариераи професионален път? Тогава по-паметливите се сещат и за една негова оставка по принципен спор, която обаче министърът не прие (за което после не веднъж в ограничен кръг е изказвал съжаление).

Политическата принадлежност на Ластарджиев е също много неясна и неопределена. Като горещ симпатизант на Демократична България (на снимката по-горе с мининстър Тагарев от ДБ) успя бързо да скрие постовете във Фейсбук, когато ГЕРБ го издигна на ръководна длъжност, и бързо загърби ръката на БСП, която го направи директор, на практика от главен експерт. А когато бе конкурсът за втория му мандат като постоянен секретар през май 2021 г. бе истинското изпитание за него, защото тогава съшият този Стефан Янев, когото упрекна в безпринципни назначения в министерството 4 години по-рано, тогава беше министър-председател в едно друго служебно правителство на президента и беше немислимо да бъде оставен да заема поста. Но чудото се случи, след като където трябва целува ръка, а после го направи пак където и както трябва за да остане.
Може смело да се каже, че вярно е следвал посоката, вкоято духа вятърът. В това е майстор, няма спор!
При последния конкурс за длъжността, вече като добре окопал и обиграл се във властовите процеси на отбраната, узрялв игрите и понатрупал необходимия опит, връзки и контакти, и несъмнено поел определени ангажименти към кой трябва, Антон от Троян се мобилизира за трети мандат. Защото игрите и интригите в Министерството на отбраната, подплатени със силните властови инструменти и амбиции, особено когато все по-големи парични потоци, свързани с предстоящите мащабни програми за превъоръжаване, ще бъдат (пре)разпределяни, продължават и ще се множат. А кокалът не е за изпускане.
Поредният мандат му бе в кърпа вързан и без конкуренция– подборът се прави от заместник-министър (точно кой бе тайна, отдаден е с отделна министерска заповед, която едва ли ще научим, а резултатите се обявяваха от секретар на комисията по избора).

Вероятният такъв е този по ресурсната част, който не му отстъпва по недоказан опит и посредствен ценз, и с който отдавна споделят общи цели, амбиции, взаимопомощ и общи ангажименти и спонсори. С третия си пореден мандат Ластарджиев се затвърди като единият от дерибейте в министерството, обградил се плътно и отвсякъде със свой верни директори на дирекции и всички други отговорни служители, и несменяем такъв. А той самият – верен паж на своите господари, тези корпулентни държавни мъже, които в момента водят страната ни към светли европейски и световни бъднини, и по-точно на единия от тях, защото не е тайна в чии ръце е Министерството на отбраната сега и кой дърпа конците в него.
Подобен, между другото (защото не за него точно иде реч),се оказва и началникът на отбраната адмирал Ефтимов, четири-годишният мандат на който изтече миналата година на 30 март, и за който персонално в движение бе променен законът, за да може да бъде на длъжността до пределна възраст за званието (65 години), която ще навърши на 16.08.2026 г. Това го прави най-дълго заемалият длъжността (вкл. началник на ГЩ) след демократичните промени от 1989 г. Очаквайте за него нова промяна в Закона за отбраната и Въоръжените сили с вдигане на пределната възраст. Такива персонифицирани промени относно мандатността, за да остава отново и отново на висок пост определено ценно за държавата лице, сме наблюдавали и в други държави – май само за Владимир Путин.
 
                                                                                                     Автор: Антон Николов