„Не пипай тази книга” категорично присъства в търговската класация на книжарници „Хеликон” за нехудожествена литература, а най-скоро преведената „Книгата за един милион евро!” в момента е на четвъртото място. Четивата излизат с щемпела на издателство „Дилок“.
Заради взривоопасното си съдържание, вече две книги за тайните общества на Ян ван Хелсинг са били иззети от книжния пазар в Гермация и Швейцария. Щефан Ердман е автор на книгата „Банки, хляб и бомби”. Написаното от двамата автори е изкушение за любителите на световните конспирации и предупреждение за стремежа на шепа хора да завладеят планетата. Хелсинг е убеден, че едно от стредствата за борба с тях са способностите на децата индиго, за които пише в други от книгите си.
Два часа скандалните автори не спряха да дават автографи, да се снимат и да отговарят на въпросите на запалените си читатели. Пловдивчани се интересуваха от въпросите за религията, преекспонираната тема за 2012 г., за надарените деца индиго, за манипулациите в обществото от политиците и тези, които ги дирижират, та чак до новия световен ред. Това, което всички не знаехме е, че авторите имат невероятно чувство за хумор и въпреки световния си успех, са непринудени, дори скромни. След като всички книги бяха подписани, Ян ван Хелсинг и Щефан Ердман отделиха време да отговорят на въпросите на News 4000.
– Г-н Хелсинг, във всяка своя книга по един или друг начин залагате на духовното ни усъвършенстване. Кое е основното, което трябва да знаем, тръгвайки по духовна пътека?
– Най-важното е да не се разконцентрираме под външни влияния. Всеки да немери своя път и да го следва безпрекословно. Това означава да се вслушваме в собствената си интуиция. Да не се стремим да намерим
Господ в храмове, в параклиси и каменни къщи, както казва Иисус. Можете също и по този начин, но всъщност всичко това, което ние наричаме Създател, може да го намерим в себе си.
– Твърдите, че всеки от нас има ангел и може сам да осъществи контакта с него?
– Да, всеки има. Висшите създания от духовния свят, ангелите например, общуват с нас чрез интуиция ни.Контактът е съществувал винаги. Осъществяваме го като дете, а с израстването започват да ни отделят от тази връзка чрез външни влияния – телевизия, възпитание, спорт. Те може да не са негативни, но са външни. И всичко това което казват нашите родители, баби и дядовци, учители, приятелите, пък дори и свещеника. И все по-малко вярваме, на това което чустваме за паравилно чрез интуицията ни.
Щефан Ердман: – Интерсното в случая е, че когато ние сме млади, хората около нас, по-възрастните, свещениците – те също са в търсене на отговорите.
– За това ли написахте книгата „Децата на новото хилядолетие“?
Ян ван Хелсинг: Да. В повечето случаи в предучилищна възраст децата имат изключителни способности. Разказват нетипични, интересни истории и върху това трябва да наблегнем. Парадоксалното е, че с въпросите за Господ и смисъла на живота отиваме при стари хора, въпреки, че съществата, които най – скоро са го видели са децата.
– Време ли е да направим училища с различна от обичайната система?
– Това е невъзможно чрез системата. Вече има нови видове училища. Но става дума как учителите стоят пред децата като хора на знанието, отношението им. Познавам учители, които работят в специлани училища с подобни деца. Там им се обръща повече внимание. Но онези преподаватели не са квалифицирани и нямат необходимите
педагогически способности. Не се осъществява симпатия и реална връзка между ученик и учител. А от нея зависи да се предаде знанието.
– Очевидно не можем да приковем вниманието на по-надареното ново поколение?
Щефан Ердман: – Това е така защото учителите не са искрени, истински и откровени. Когато децата забележат, че са лъгани, че не може да съществува връзка с педагога, те не уважават учителите.
Ян ван Хелсинг: – В същото време познавам учители от обикновениете училища, които изпълняват професията си с удоволствие. Те предразполагат малките. Не е толкова важна системата, колкото отношението. Важно е децата да бъдат водени, докато не станат пълнолетни. Да бъдат оставени да са любопитни, да си задават въпроси. Когато съзнанието им е будно, не е важно в каква система живеят – диктатура или комунизъм. Заложеното в училищните учебници не е непремено неправилно и лъжливо. Но често там е поднесена само една част от истината.
– С какво са опасни първите ви две книги за тайните общества, че са забранени в Германия?
– Не бяха забранени, а арестувани по подозрение за подбуждане на народа. Отне им две години, за да стигнат до извода, че съдържанието на книгата е „опасно“, че подбужда и пробужда. Книгите бяха в обръщение и изведнъж на някой му хрумна, че не са безопасни и трябва разпространението им да бъде спряно. Иззеха ги. Следствието за тях продължи 10 години без да ми бъде издадена присъда.
– Защо в последните години в медийното пространство се хвърли „бомбата“ за „края“ на календара на маите и заплашващите прогнози за 2012 г.?
Щефан Ердман: – Целта е да се всява страх и напрежение. Но се опитайте да откриете на кого ще е удобно хората да се страхуват, да се панират? Както и въпроса за религиите и „правилния“ начин на живот. На вярващите често се внушава вина, греховете им са представени всъщност по-големи от колкото са. Всичко това не е случайно и целта е контрол, упражняван от определени властимащи групи. Говорим ли за религии, става дума и за политика.