Изминалият януари е бил най-топлият на повърхността на сушата и океаните, откакто се водят надеждни измервания, като средните температури надвишават всички предишни данни, събирани от 141 години насам от Националната администрация за океаните и атмосферата на САЩ (NOAA), съобщава "Гардиън".
Рекордните температури през януари следват изключително топлата 2019 г., която е класирана като втората най-гореща година за повърхността на планетата от началото на надеждните измервания. Изминалите пет години и изминалото десетилетие са най-горещите за последните 150 години, в които се правят надеждни измервания, което е индикация за забързващия се темп на климатичната криза.
Според NOAA средната световна температурата на повърхността на сушата и океаните през миналия месец е била с 1,14 градуса по Целзий над средната за XX век. Това измерване незначително надмина предишния рекорд за януари, поставен през 2016 г.
Пулс от необичайна топлина имаше в голяма част от Русия, Скандинавия и Източна Канада, където температурите бяха с невероятните 5 градуса по Целзий над средните или по-високи. Шведският град Йоребро достигна 10,3 градуса, най-топлата температура от 1858 г., докато Бостън преживя най-топлия си януарски ден, като температурата достигна 23 градуса.
Междувременно в Антарктида бяха отчетени няколко температурни скока през настоящия месец. Южният полярен континент достигна 20 градуса за първи път в историята си на 9 февруари, след още един рекорд от 18,3 градуса само три дни преди това. Учените нарекоха измерените температури "невероятни и ненормални".
NOAA заяви, че четирите най-топли месеца януари в историята са били тези от 2016 г. насам, докато 10 най-топли месеца януари са се случили от 2002 г. насам.
Правителствата по света се разбраха през 2015 г. да ограничат глобалното повишаване на температурата до 2100 г. до доста под 2 градуса по Целзий в сравнение с равнищата отпреди индустриалната епоха, за да се предотвратят катастрофални наводнения, продоволствена несигурност, горещи вълни и масово разселване на хора.
Въпреки това затоплящите планетата парникови газове от човешката дейност не показват никакъв признак на спад, камо ли големите съкращения, необходими за постигане на целта от 2 градуса и справяне с климатичната криза. Според учените светът трябва да намали наполовина своите вредни емисии до 2030 г., за да има какъвто и да е шанс да избегне катастрофален срив на климата.
