Стоян Денчев
„ЗЕМЯ КАТО ЕДНА ЧОВЕШКА ДЛАН …“
Георги Джагаров
Село Воден, село Крайново, град Болярово, Свиленград, Хисар, Стара Загора, Елхово, Варна, Тополовград, село Априлци, Харманли, село Отец Паисиево, Беклемето, … – Да, това е картата на моята, на нашата България, която гори…
Не ми се ще да разсъждавам относно причините за тези пожари, но искам да споделя някои мисли, свързани с героизма на пожарникарите и състраданието и готовността за помощ от страна на обикновените български граждани.
По силата на Договор от преди повече от 10 години между УниБИТ и общините Малко Търново, Болярово и Елхово беше организиран т.н. Международен Югоизточен летен Университет, в рамките на който студенти, докторанти и преподаватели от Университета посещават и работят на терен в тези общини. Обект на тяхната изследователска дейност са и общините Къркларери и Одрин, на територията на Република Турция.
По време на последните пожари в селата Воден и Крайново студентите от УниБИТ, водени от сърцатата доц. Диана Стоянова, съвместно със специалисти от музея в гр. Ямбол, изпълняваха своите задачи в местността „Малкото кале“ в близост до село Воден.
Тръгвайки за обекта, те са се сблъскали с огнената преграда и, посъветвани от кмета на община Болярово, г-н Христо Христов и кметицата на с. Воден, г-жа Стоянка Чакърова, са се върнали в базата си и са изразили готовност да се включат в спасителните операции.
По-късно със собствени средства са закупили и са препълнили багажниците на своите автомобили със стекове с вода за пиене, храна и хигиенни материали за пожарникарите и останалите доброволци, като са ги предали на кметиците на с. Воден и с. Крайново.
Загрижен за нашите студенти и съгласувано с Ректора на УниБИТ, проф. Ирена Петева, в петък (19 юли), в късния следобед аз посетих землищата на селата Воден и Крайново. Навсякъде, докъдето ми стигаше погледа, видях почернялата и опустошена земя и изгорелите домове на хората. Видях уплахата и трагедията в техните очи. Видях обаче и опитите на държавата да се справи с това огнено бедствие.
Министърът на вътрешните работи г-н Калин Стоянов умело ръководеше и координираше действията на всички, които имаха отношение към гасенето на пожарите и помощта за пострадалото местно население. Там бяха шефът на пожарната служба главен комисар Джартов, областният управител на област Ямбол, г-н Красимир Димитров, завеждащ службата за безопасност на Столичната община, кметовете на град Болярово, г-н Христо Христов, на град Елхово, г-н Петър Гендов и на с. Воден, г-жа Стоянка Чакърова.
Безупречен професионализъм показваха и 35 пожарникари от съседна Турция. Под ръководството на г-н Сали Ердан, ръководител на службата за гражданска защита и на г-н Исмаил Караканджъ, шеф на т.н. горска пожарна команда на валийство Къркларери, те се бориха успешно и „победиха“ пожарите в с. Крайново.
Снощи, по нареждане на министър Стоянов по-голямата част от турските момчета (27 човека) бяха командировани, за да преспят и да отпочинат в гр. Елхово. Останалите 9 пожарникари останаха да дежурят в с. Крайново.
Трогателно беше отношението на жителите на Елхово към тези турски момчета и мъже. Въпреки, че в нашия град (аз съм родом и съм израснал в Елхово) никога не са живели и сега не живеят турци, елховци по естествен начин изразиха своето уважение към тези смели мъже. След като вечеряха под чардака на една лозница в центъра на града, турските пожарникари вкупом тръгнаха към хотел „Колхида“, където кметът на Елхово, г-н Петър Гендов се беше разпоредил да ги настанят.
По пътя им, гражданите на Елхово ги спираха, правиха опити да разговарят с тях (с активната помощ на г-н Орхан Юсеинов, заместник областен управител на Ямбол), покланяха им се доземи и бурно ги аплодираха. Даже от едно ресторантче изнесоха две каси бира и им ги подариха за здраве.
Тази сутрин, заедно с кмета на Елхово и зам. областния управител закусихме с нашите нови турски приятели, пихме по едно комшийско кафе и отново с аплодисменти ги изпратихме за с. Крайново, а оттам и за тяхната страна.
Комшията е като брат – каза ръководителят на турската група, а кметът на Елхово допълни, че в нужда се познава!
Ето, това са моментни щрихи от нашата държава България, която е само като „една човешка длан“ …
