Мария Цънцарова, показвайки разпределението в парламента: „Ааа, БСП ги забравих!“ Дотам стигна БСП – да бъде забравена. Гледах Петър Витанов по bTV и се хващам за главата как този човек бива определян за потенциален лидер и ключова фигура в една възможна партия на президента. Толкова объркани хора! Сънливи и тотално безсмислени за каквато и да е стратегия в политиката! Петимата от БСП в ЕП също силно допринесоха за резултата на БСП на тези избори. Пирински по БНТ пък разказва за „социализъм в 21 век“. Какво точно си представят тези хора от комунистическата номенклатура като съвременна идеология за БСП, трудно можем да проумеем. Зеленият фанатизъм, джендърията, толерантността към мигрантите и сексуалната разпуснатост ли са отправните точки през 21 век, защото именно тези са характерни за западното ляво? Хипитата от 60-те и маршовете срещу войната във Виетнам днес са заменени с явно обучение в нормалността на сексуалните „тройки“ и множествените оргии из филмовите платформи, протести за Палестина, прогресивистки бунтове за културно обособяване и присвояване, както и хранителни добавки вместо демодираната сготвена храна, която познаваме от кухнята на нашите баби. Аз въобще се питам има ли човек в БСП, който има идея каква партия е сега БСП и каква трябва да бъде, ако иска да разширява своя електорат и да прибавя периферия! Защото въпросите, които лявото на 21 век обсъжда и налага, отблъскват традиционния електорат на БСП. Не само това, тези въпроси вдигат и конструират едно много силно антиляво! Големият проблем за БСП е оперативният лидер, но и обособяването на идеологически линии на общуване. Синдикализъм, соросоизъм, прогресивизъм, русофилство, консерватизъм, традиционализъм, завръщане към семейните ценности, патриотизъм? Къде е БПС в този ред, колко наляво и колко надясно е?! Възрастните хора, които носталгират по социализма в България, ще подкрепят ли сексуалните „тройки“, „четворки“ и пр. като форма на свободно консумиране на удоволствията от живота или това не присъства в мислите им?! Огромен брой от френските комунисти и социалисти се вляха в редиците на Националния сбор на Марин льо Пен, тоест в редиците на консервативна и патриотична платформа. На последните избори стана ясно, че са гласували и 10% повече жени отколкото преди, което показва, че лявото пространство губи все повече възможности от старата си, а и от новата си идеологическа обосновка. Показва, че партийното изразяване трябва да следва истинските и спешните необходимости на света, на битието, на живота. А не изкуствените линии на НПО-активизма. Но да се върнем на БСП. Тази партия изхвърли комунистическата си идеология, но и досега не може да припознае по какво теми да разговаря с избирателите. В този смисъл БСП разчита на роднинството, носталгирането и поколенческата свързаност. Но това отдавна започна да свива партията до един семействен и приятелски кръг. Така че БСП не просто търси водач, а според мен трябва да изясни партийната си идентичност. Що е БСП? Лява партия, бизнес и семеен кръг, консервативна партия, партия за мигрантска подкрепа (мигрантите са новия пролетариат) или партия, обърната към устойчивост на националната държава. Радев ли ще определя бъдещето на БСП, каквито свръхглупави апели чувам из медиите, или БСП ще определя бъдещето на Радев (което е по-вероятно да се случи)?! Изобщо бездарието е разрушително. БСП е вътрешно толкова разкъсана, че всеки ден се спъва в себе си. Цънцарова взе да я забравя. Скептична съм за терапевтичната революция в БСП. Не е невъзможна, но като имам предвид тренда на вечната антиселекция и менталния и чисто технически мързел…
Калина Андролова
