Угасна големият Джоко Росич!
Тъжната вест съобщиха негови близки, пише “Всеки ден”. Уникалният актьор е починал тази вечер в болница „Лозенец“.
Росич се бореше с мозъчен тумор от месеци. В края на януари той бе опериран в „Пирогов“, а в края на миналия месец бе изваден от медикаментозната кома. Тогава лекарите казаха, че все още опасността не е отминала.
Преди дни актьорът беше преместен в болница „Лозенец“. Предполагаше се, че с грижите на специалистите той ще се опита да се раздвижи, тъй като клиниката разполага с едни от най-добрите методи за рехабилитация.
Здравословното състояние на големия актьор бе влошено в последните месеци. Светлите моменти, в които се усмихваше, и дори даваше интервюта, бяха заменяни постепенно от все по-чести периоди на загуба на съзнание.
Силният духом Росич рухна и така и не се съвзе след загубата на любимата му съпруга Лиляна, която си отиде преди година също от рак и след тежко боледуване.
Ще го запомним с неподражаемия му тембър, силно екранно присъствие, любовта към конете, които предпочиташе да язди сам по време на екшън сцените, без да го сменя каскадьор, нахлупил неизменната каубойска шапка.
На 28 февруари актьорът щеше да навърши 82 години, въпреки че е роден във високосната 1932 г. на 29 февруари.
Истинското му име е Джордже Мирко Росич – син на българка и сърбин. Роден е в Крупан, Югославия. Снимал се е в над 110 филма.
През 1951 година емигрира в България по политически причини. Завършва икономика и школа по радиожурналистика, след което работи 17 години като журналист в БНР. Снима се в български, унгарски и сръбски филми. Понякога е наричан „легендарният каубой“.
Носител е на орден „Кирил и Методий“ първа степен. Има две деца и четирима внуци. Джоко Росич е любител и колекционер на оръжия, най-вече ножове.
Обожава конете, тачи циганите – като малък го е кърмила циганка.
Едни от най-известните филми в които е участвал, са „Осмият“, „Езоп“, „Демонът на империята“, „Михаил Строгов“, „На всеки километър“, „Гоя“, „Антихрист“, „Баща ми бояджията“, „Иван Кондарев“, „Сватбите на Йоан Асен“, „Войната на таралежите“, „Камионът“,
„Хан Аспарух“, „Време разделно“, „Под игото“, „Златният век“, „Капитан Петко войвода“, „Зарево над Драва“ и др.
През февруари 2010 година получава наградата „Златен век“ на Министерството на културата за големите му заслуги и принос към българското кино. Преди това, през 1999 е отличен за най-добра мъжка роля на унгарски национален фестивал за образа на Ловер във филма „Законът на циганите“ и за участието му в „Страст“, като така става първият чужд актьор, грабнал унгарския приз. У нас пък признанието е наградата „Икар“ през 2004.
Поклон пред паметта му!
