Четирима адвокати са атакували в съда заповедта на здравния министър Кирил Ананиев, с която се определя задължителна изолация и лечение при потвърдени случаи на COVID-19 за някои случаи. Хората над 60-годишна възраст, както и за тези с хронични заболявания, независимо от клиничното протичане на корановируса, са част от тези, които трябва да се изолират и лекуват в болница, гласи заповедта.
Така излиза, че според министъра на задължително настаняване в болница и лечение подлежат хора, които нямат причини да бъдат лекувани, въобще или в болнични условия.
Със заповедта си министърът е дописал закона. Тя е злоупотреба с право. Заповедта е нищожна, защото противоречи грубо на конституцията, на Конвенцията за правата на човека и на Закона за здравето, настояват адвокатите Мария Шаркова, Емилия Недева, Снежана Стефанова и Теодор Стоев пред Върховния административен съд.
Те пишат още, че задължителната изолация е лишаване от свобода, а задължителното лечение е намеса в личния живот на хората.
Адвокатите обясняват, че министърът не може да определя групи пациенти по възраст, възможност за изолация или симптоми, които да подлежат на задължителна изолация в болница и болнично лечение. Законът за здравето регламентира, че регистрацията на някого като като пациент става само с неговото съгласие, освен ако в закон не е посочено друго, а медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие. Освен това пациентът по всяко време може да откаже медицинската помощ.
Конституцията пък забранява принудително лечение или санитарни мерки, освен в предвидените от закона случаи.
Законът за здравето предвижда задължителна изолация и/или болнично лечение при холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък остър респираторен синдром, COVID-19 и туберкулоза с бацилоотделяне. Но не дава право на министъра да определя в кои случаи изолацията е болница и в кои на други места.
За задължителната изолация и лечение могат да се произнасят единствено лекарите. Никъде законът не е предвидил задължителни критерии като възраст, вид хронични заболявания, симптоми и други общи белези, които не отчитат индивидуалното здравословно състояние.
Адвокатите твърдят още, че порок на заповедта е, че е немотивирана.
Те обясняват, че изолацията и принудителното лечение са две отделни мерки. Едната е насочена към ограничаване на конкретния заразоносител или болен, за да се избегне разпространението на заразата. Другата мярка е, за да бъде излекуван. Не е ясно защо в такъв случай хората над 60 г. подлежат на принудително лечение в болница, а хората под 60 г. имат право да бъдат изолирани вкъщи и да преценят дали да бъдат лекувани или не. Същото важи и за хората, които имат определени симптоми. Министърът не сочи данни, че хората с хронични заболявания, задух и са по-опасни за общественото здраве. Нещо повече – не са анализирани възможните рискове от престоя в болница, свързан с контакт с други патогени, вътреболнични инфекции и отражението им върху психичното им състояние.
С жалбата се иска и спиране на изпълнението на заповедта в частта й за хората над 60 години и за хронично болните. Всяко задължително болнично лечение би им причинило сериозни вреди, твърдят адвокатите.
Те искат съдът на назначи медицинска експертиза, която да се извърши от епидемиолог, пулмолог и инфекционист. А Министерството на здравеопазването да бъде задължено да даде данни колко от потвърдените случаи с COVID-19, са хора над 60 г. и такива с хронични заболявания и колко от тях са изолирани и лекувани в лечебно заведение.
