Проблемите в Истанбулската конвенция, които сипват катран в иначе добрия текст за борба насочен за разрешаване проблемите на агресията срещу жени:
- Чл. 3 в
в „пол“ означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете;
В членът за определения, се приема пол в смисъла на социално изградена роля. Това определение създава конфликт защото – има две дефиниции sex – пол и gender – пол. Според Компас (Наръчник за обучение по правата на човека за младежи) към Съвета на Европа дефинициите са:
Пол означава биологични и физиологични характеристики, които различават мъжете и жените. Ние сме определени като мъже и жени при раждането, което става социален и законов факт от този момент нататък. Някои хора се раждат с атипични комбинации на физически характеристики (телесни характеристики), които обикновено различават момчетата от момичетата по времето на раждане. Тези лица може да се нарекат “хермафродити”. Социалните очаквания по отношение на даден набор полови роли зависи от определения социално-икономически, политически и културен контекст и се влияят от други фактори, включително раса, етнически произход, класа, сексуална ориентация и възраст.
Джендър ролите се научават и варират в широки граници в и между различните човешки общества и се променят с времето.
Ние се социализираме от момента, в който се раждаме. Ние се развиваме, растем и учим как да се държим според очакваните норми на обществото, в което живеем, повлияни в голяма степен от нашето семейство, училище, работно място, средствата за масова информация, новите информационни технологии и популярната култура. Социализацията е важна стъпка в процеса на превръщането ни във функционални членове на дадена група от хора, но не всяка информация, която получаваме като част от нашата социализация, може да се счита за полезна за нас или за обществото. Нереалистичните и противоречащи си очаквания могат да предизвикат вътрешни конфликти, психологически проблеми и нежеланието или невъзможността за изпълнение на тези очаквания може да доведе до определени форми на наказание от другите.
Джендър идентичност означава социо-пола, към който лицата чувстват, че принадлежат, който може да е или да не е еднакъв с биологичния пол, към който спадат по рождение. Това се отнася до вътрешно-дълбокото усещане на всеки човек за своя джендър (социо-пол) и включва личното чувство за тяло и други начини за изразяване, като дрехи, реч и маниери.
Проблемът идва от факта, че нашата, ортодоксална църква и консервативното ни общество приема пола от първата дефиниция, докато в конвенцията се работи с второто понятие само. Последното създава огромни проблеми и възможност за въвеждане на практики за целенасочена промяна на половата идентичност (второто и третото понятие). - Чл. 12 – 1
Член 12 — Общи задължения
1 Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете.
Тук подчертавам идеята на конвенцията за уеднаквяване на културите и премахване на типичните представи във всяка култура за ролята на мъжа и жената. Напълно неприемлив опит за външно влияние предвид факта, че мъжествеността и женствеността като основни роли във всяка култура държат базата на социалните отношения и се определят от основополагащи ценности. Разбивайки ценностите, се разбиват устои в обществото, предизвиква се тежък конфликт между поколенията, децата на практика се откъсват от влиянието на семействата.
В българската култура се цени мачовщината и женското присъствие, което „върти главата на семейството“. Много ясно се приема пола като мъж и жена, а останалите вариации като изключение от правилото. На практика у нас би трябвало да се възпитава толерантност и неагресия към различните, а не приемането им като норма, която е обект на образование в ранно детска възраст. - Чл.14 – 1 и 2
Член 14 — Образование
1 Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола, взаимно уважение, ненасилствено разрешаване на конфликти в междуличностните отношения, насилие над жените, основано на пола, и право на лична неприкосновеност, в официалните учебни програми и на всички образователни равнища.
2 Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на посочените в параграф 1 принципи в неформалните образователни структури, както и в спортни, културни и развлекателни структури и в медиите.
Образователните програми засягащи нестереотипните роли на пола включват нагледни материали и примери с цел обяснение за понятията социален пол и проява на различията, както и видове различия. Обхващането в образователния процес на деца от всички възрасти, предопределя огромен риск за промяна на сексуалния интерес. В ранна детска възраст се появява първия интерес към сексуалния обект и той придобива образ чрез въображение и разкази на съученици. Освен това човека в сексуално отношение е ендрогин, т.е. във всеки битуват различни съотношения между женствено и мъжествено. Въпрос на модели и първоначален стимул на въображението е как ще се прояви сексуалността в зависимост от субективното съотношение. Ето защо, е неприемливо да има образователни програми, които представят в ранна детска възраст разнообразието. Естественото детско любопитство ще насочи интереса към различното, любопитното, наложения модел или просто, разказания, онагледен модел. Това ще увеличи предпоставките за ранно преориентиране към привлеклите внимание различни модели.
Трите примера в конвенцията я превръщат в средство за подмяна на основни ценности, представи за социални роли и създаване на модели през образованието за увеличаване на хората с различна сексуална ориентация от традиционната.“
Професор АНТОАНЕТА ХРИСТОВА
