Най-важната новина днес е оставката на Карадайъ от ръководния пост в ДПС и напускането му на парламента
На 29 октомври турската посланичка у нас Айлин Секизкьок даде прием по случай 100-годишната от създаването на турската република у нас.
От приема имаше две официални снимки – на нея с ръководното тяло на ДПС, но без Кардайъ и пак с нея, но само с Карадайъ. Такива дипломатически символни послания не са случайни, особено на фона на напрегнатите отношения вътре в ДПС, където на практика Карадайъ беше изолиран от ръководството.
Оставката на Карадайъ е знак за геополитически промени у нас.
Малко история: през 2013 г., след псевдоатентата срещу Ахмед Доган той напусна ръководния оперативен пост в ДПС, на който го замести Лютви Местан. Но Доган остана да движи партията зад кулисите. Рокадата беше продиктувана от геополитиката: стоплянето на отношенията между Е рдоган и Путин изискваше в ДПС да има човек, който е по-близо до Анкара, отколкото неприетия добре там Ахмед Доган.
През 2015 г. Лютви Местан изгоря, понеже подкрепи свалянето на на навлезлия в турското въздушно пространство руски самолет Су от турските въоръжени сили. Тогава изгрява и политическата звезда на Карадайъ и той става съпредседател на ДПС, а от 2016 – председател. През 2020 беше преизбран на този пост.
Карадайъ установи изключително близки контакти с турското правителство.
Сегашната му смяна назря първо вътрешно. През май той получи особено поздравление за рождения си ден от почетния председател Ахмед Доган: „Пожелавам ти да намериш Мярата на личното и партийното с националното и европейското Политическо здраве“ – така го поздрави почетният председател на ДПС. Акцентът е върху европейското, но може би истинският е върху мярата и здравето.
В резултат ДПС негласно подкрепи избирането на правителството на Денков, вкл. и с демонстративно дадени депутатски гласове за него – на Карадайъ и на Пеевски (другите се въздържаха).
Това е вътрешната политическа причина да се сменя фигуранта начело на ДПС – отношенията му със Сглобката.
Външната геополитическа причина обаче е основната.
Тя е в открития разрив на Ердоган със Запада чрез подкрепата му за терористите от „Хамас” и заплахата, че турската армия може „да довтаса някоя нощ” срещу израелската. Втората причина също е геополитическа – руските и западни интереси у нас. Реално на практика оперативният управляващ в ДПС е Делян Пеевски, който от 16 октомври е съпредседател на партията. Няма да бъда изненадан, ако и формално бъде избран за оперативен ръководител на ДПС, като Доган запази ролята си на стратегически. .
Дългосрочният интерес на ДПС и на неговите избиратели е свързан с ЕС, а не с Турция и режимите на шейховете в Близкия Изток, които тръгват на открита конфронтация със Запада. Дългосрочният интерес на капиталите зад движението е същия.
Но най-сетне смутните световни времена, съответно и тези в България изискват начело да е човек, който безусловно два има доверието на Задкулисието – без съмнения за двойна игра.
Григор Лилов, журналист, фейсбук
