Защо Майданът в Грузия може и да не успее?

Майданчето в Грузия няма да успее, защото има много различни обстоятелства в сравнение с украинското от 2013/14.

1. Олигарсите в Украйна повечето бяха с Майдана. А те имат връзки, организационен капацитет, физическо-силов „мускул“, институционално влияние, което не може да се компенсира от НПО-та, чужди посолства и въшно финансиране. Олигарсите в Украйна подцениха Путин и Русия, и мислиха, че ще могат хем да са в ЕС и да усвояват еврофондове и да заливат европазара с украински земеделски продукти, хем да изнудват Русия енергийно и да са разпределително кранче за руската енергия за ЕС.

Грузинският едър капитал е силно зависим от Русия и руския пазар и не подкрепя тамошния Майдан.

2. В Грузия няма паравоенните формирования, които имаше в Украйна. Още от началото на 90-те в Украйна разни олигарси финансират „националистически батальони“, състоящи се от всякакви безработни отрепки от агитки, фитнеси и кримиконтингент. Те бяха ударният мускул на Майдана и бяха хиляди, добре организирани и подготвени.

В Грузия има един батальон, дето се бие в Украйна, ама от него я останаха 100 човека, я не – и всички до един се знаят от службите и могат да бъдат лесно неутрализирани.

3. Украинският президент Янукович беше слаб, корумпиран и незаслужаващ доверие лидер, който не беше уважаван дори от съюзниците и избирателите си. Единствената причина да гласуват за него беше, че представяше партията на проруските региони – иначе самата му личност никой не я харесваше.

Младият грузински премиер е много по-силен и уважаван от него.

4. Медийната среда днес е съвсем различна. 2014 корпоративните медии все още бяха всесилни и имаха силата да създават световни медийни истерии. От тогава досега се случиха ужасно много неща, които отслабиха необратимо големите медии:

• Ковид истерията
• Войната в Украйна (когато Русия трябваше да фалира и загуби за няколко месеца)
• Две победи на Тръмп
• Елон Мъск и Туитър като най-влиятелна медия

Просто вече медиите не могат да създават толкова мощни истерии, колкото преди десет години.

5. „Мечтата за ЕС“ вече е повяхнала и в нея не вярва никой, освен платените и пълните идиоти.

Преди 10 години не беше така. ЕС все още имаше голям авторитет, все още хората вярваха в „европейската идея“. Сега се вижда, че е една умираща организация в постоянна рецесия и деиндустриализация, управлявана от импотентни „лидери“, които вместо авторитет, излъчват слабост и присмех.

6. Ефекта „Тръмп“

2014 изглеждаше, че във Вашингтон поне за още сто години напред ще властва „еднопартийния режим“ – негласна коалиция между либерали и неоконсерватори тип „Джордж Буш“. Което означаваше, че ако тръгнеш срещу тях, вероятно никога няма да се отървеш от санкции и опити за преврати.

Повторното влзиане на Тръмп променя доста уравнението и сметките.

7. БРИКС

2014 БРИКС беше още някаква хипотеза, докато сега Китай съвсем реално налива милиарди в инфраструктурата на държави като Сърбия. Вече това е напълно реална и конкуретна алтернатива.

Тихомир Чергов, фейсбук