Николай Димитров, Панайот Филипов и Живко Тодоров са тримата скандални изпълнителни директори на държавната ББР, които срещу 40 бона заплата месечно решават през 2021 година фирмата на Румен Гайтански да спре плащането на главницата от 150 милиона и да продължи само с минималните лихви
Това означава, че срещу 3-4% от сумата от 150 милиона, които е заделил в отделна сметка, Вълка спокойно можеше да си плаща лихвите по няколко десетки хиляди през следващите 20-30 години и никой да не го търси повече. След толкова години – я камилата, я камиларя.
КОЙ нареди на тези тримата да опростят главницата от 150 000 000 левя на Вълка?
Защо Сарафов и Антон Славчев от КОНПИ спят за тези Тримата юнаци и техните босове?
Ако не беше напънът на Пеевски да си разчиства сметките с Доган чрез неговите близки, нито МВР, нито КОНПИ, нито прокуратурата щяха да се занимават с него. По това време, през 2020 – 2021 днешните “евроатлантици” правят Държавната банка на 90% зависима от китайски кредити. Докладът на Сметната палата за същата година е убийствен, а санкциите по “Магнитски” за финансовите гурута на ГЕРБ и ДПС не закъсняват. Тримата директори са близки до сивите кардинали и посредниците от ГЕРБ и ДПС, чийто финансови и медийни въпроси по това време се движат оперативно само от един човек и никой друг. Тези хора са назначавани, както се слагат министрите, само с най-високата протекция в държавата. Въпросът за Прокуратурата трябвя да е само един. КОЙ е центърът на власт, който от най-високото място в държавата нарежда на тримата изпълнителни директори на ББР да опростят главницата на Румен Гайтански – Вълка от 150 000 000 лева и да го оставят да плаща само смешните държавни лихвички от по 20-30 хиляди лева на месец. Ако Гайтански беше турил парите в частна банка, щеше да е на зверска далавера без да си мръдне пръста, но той просто решил нищо да не плаща.
Убийственият доклад на Сметната палата за ключовата 2021 година.
Милионите за Вълка – взети на заем срещу дебели лихви от китайски банки!
Кой кредитополучател на кредит от 100-200 хиляди лева не би искал 20 години да плаща само лихви и никой да не го търси да връща главницата? Но има ли толкова глупава частна банка, която да прави така и да иска сама да фалира. За целта трябва дебел гръб, яки подкупи и държавна банка.
Ключовата 2021 година
Екипът на Сметната палата е установил през в ББР „значителна концентрация“ на привлечени средства от финансови институции. Оказва се, че българската банка е разчитала основно на заеми, отпуснати й от три китайски банки. През 2020 г. 79% от задълженията на ББР са били към тези банки, а през 2021 г. „китайският дълг“ е достигнал 86 процента.
Определянето на възнагражденията на ръководните органи на ББР е било неадекватно, става ясно от одитния доклад. При положение, че държавната банка е била на загуба, през 2020 г. заплатите на трима души от ръководството са общо 1,7 млн. лв., а за 2021 – 1,37 млн. лв., плюс променливи бонуси. Посочените заплати са над два пъти по-високи от определените за управителя на БНБ през 2020 г. и 2021 г., посочват от Сметната палата.
През 2021 г. изпълнителни директори ББР са си докарвали месечни доходи от порядъка на 45-47 хиляди лева (сумите включват и възнаграждения за участия в управите на две дъщерни на банката дружества).
След смяната на властта и на управата в средата на 2021 г. възнагражденията на шефовете на държавната банка все пак са били приземени. Средното месечно възнаграждение на член на УС и изпълнителен директор, вкл. за участие в едно дъщерно дружество, за годината е в размер на 20 847 лв. и е съпоставимо с възнаграждението на управителя на БНБ, посочват одиторите.
Сметната палата потвърждава и многократно повтаряни критики – държавната банка се е отклонила от основната си мисия – да подпомага малките и средните предприятия. Вместо това ресурсите са били насочени към кредитиране на големи фирми. Имало е и опасно увеличаване на необслужваните кредити, чийто обем през 2021 г. е достигнал близо 300 млн. лева.
Одитът открива и странна концентрация на отпуснатите кредити – 79% от финансираните малки и средни фирми са в Югозападна България. Само 7% от кредитите са отишли в Северозапада.
