Защо в държавата на вожда от Банкя има 50% отгоре за полицаите, а за лекарите – билет за Сицилия?

Виждам, че се обърквате от елементарни казуси като този със заплатите. Нека внеса яснота, за да не се налага пак Тошко да пише „извинения“, докато сърцето му кърви от уважение.

Принципът на Негативната Селекция

Защо мислите, че от 30 години на върха изплуват най-гъвкавите в морално отношение и най-некомпетентните в професионално?

Защото кадърният, достоен и умен човек е неконтролируем. Той има принципи. Има собствена стойност. Той може да отиде в чужбина и да успее.

Затова се избират калинки с празни CV-та, но с големи амбиции. Този, който е готов на всичко, за да седне на масата, ще е вечно благодарен, не защото вярва в кауза, а защото знае, че е кръгла нула.

Празното CV не е липса, а tabula rasa – свидетелство за идеологическа чистота, готово да бъде изписано с правилните лозунги. Избира се онзи, чиято амбиция не е осквернена от постижения; онзи, който е готов на всичко, защото не притежава нищо.

Неговата благодарност е абсолютна, защото не е насочена към мимолетна кауза, а към самата ръка, която го е издигнала от небитието. Той е идеалният материал.

Така Система, в своя стремеж към съвършенство, ражда своите прототипи:

Тя има нужда от своя безплътен, всепроникващ Принцип – Пеевски. Той е Златният Стандарт на самата власт, лишена от публичен образ.

За да го облече пред масите, Системата проявява своя Селски Вожд – Борисов, чиято просташка откровеност служи като вечно успокоение, че Властта е проста, разбираема и „от народа“.

За външна консумация тя произвежда своя Кух Технократ – Плевнелиев, чиито заучени фрази за „европейски ценности“ звучат като ехо в празна зала, осигурявайки фасада на легитимност.

За да овладее опасната ерес на „справедливостта“, Системата назначава свой собствен, Контролиран Реформист – Христо Иванов. Неговата роля е да събира недоволството на псевдоинтелигенцията и да го изпуска безопасно в задънени улици от процедурни хватки и безкрайни дебати. Той дава на интелектуалците тяхната илюзия за битка и чувство за морално превъзходство, като по този начин гарантира, че енергията им никога няма да заплаши основите на властта.

И за да поддържа постоянен огън, тя назначава своя Министър на Омразата – Костадин Костадинов, който неуморно сочи към външни и вътрешни врагове, за да не би погледът на тълпата да се насочи нагоре, към истинските губернатори.

Тези фигури не са противници. Те са различни органи на едно и също тяло; зъбни колела с различна функция, но от една и съща сплав, задвижвани от един-единствен, невидим механизъм.

А сега да се върнем на темата: Защо има 50% отгоре за полицаите, а за лекарите – билет за Сицилия?

Логиката е проста:

1. ИНВЕСТИЦИЯ В ПРАВИЛНИТЕ АКТИВИ (или защо палката е по-ценна от скалпела)

Умният инвеститор знае къде да си влага парите. А какво по-ценно от лоялността на силовия Апарат? Полицаят е ключов актив. Той пази комфорта на Елита (сгушен под уютната сянка на г-н Пеевски) от капризите на тълпата.

Затова 50-те процента не са разход, а такса „Спокойствие“. Авансово плащане за бъдещи услуги.

2. УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКОВИТЕ АКТИВИ (или защо умният е опасен)

Лекарят е високорисков актив. Той е компетентен и независим. Уменията му струват пари и в чужбина, което му дава наглостта да има претенции.

Такива активи не се стимулират, а се дисциплинират. Как? Като му покажеш, че е напълно заменим. Предложението за Сицилия и заплахата с „внос на щастливи индийци за 500 долара“ е точно това.

Посланието е кристално ясно: „Или работиш тихо за колкото ти подхвърлим, или освобождаваш място.“

3. ПР КАМПАНИЯТА „ТИ СИ ГАНЬО“ (или как да накараш роба да обича веригите си)

Разбира се, нищо от това не би работило без подходяща реклама. Вече 30 години, платени „полезни идиоти“ от НПО-та и медии (с любезното съдействие на спонсори като „Америка за България“) ни обясняват, че сме „Ганьовци“ – прости, мързеливи и заслужаващи съдбата си.

Тази кампания кара лекаря да се чувства виновен, че иска пари, а останалите – да му завиждат. И така унижението на интелигенцията се приема за нормално.

Така че, да, логиката е перфектна: възнаграждаваш палката, която те пази, и унижаваш скалпела, който може да те напусне. Едното е инвестиция в настоящето, другото е премахване на бъдещ проблем.

Налага се да повторя и основните евроатлантически принципи:

Общност. Идентичност. Стабилност.

Общността изисква ред. Редът се поддържа от доволни Фатмаци. Тяхната преданост е бетонен стълб в Храма на Спокойствието. Ето защо ресурсът, който те получават, не е „заплата“, а инвестиция в колективната нирвана.

Идентичността на лекаря е да поправя дефектни единици. Това е полезна, но второстепенна функция. Болестта е отклонение, а не централен проблем. Централният проблем е недоволството.

Ето защо е по-важно да се финансира превенцията на недоволството (чрез Фатмаците), отколкото лечението на болестите.

Това е производствен дефект, който трябва да бъде коригиран.

И тук идва елегантното решение, което нисшите касти наричат „внос на индийци“, а ЕС – Планова Демографска Оптимизация.

Ние не внасяме „роби“, ние внасяме щастие.

Внасяме щастливи индийци, чиято базова линия на удовлетвореност е калибрирана на много по-ниски нива. Те не изискват, те благодарят. Те са перфектният заместител на дефектния материал.

„Вносът на работник е износ на проблем“ – гласи старата евроатлантическа мъдрост.

Наивниците говорят за „свободен пазар“, който щял да „гарантира“ добри условия. Каква първобитна идея! Пазарът поражда хаос, конкуренция и емоции – все неща, от които нашата евроатлантическа система успешно ни пази. Ние не оставяме нищо на случайността.

Всички партии, фракции и корпорации работят в хармония под егидата на ЕС. Това не е „кражба“; това е централизирано разпределение на благата в полза на Системата.

Всеки принадлежи на всеки друг, но най-вече – всеки принадлежи на Схемата.

А народът? Народът е суровина. Когато една суровина се изчерпи или стане нерентабилна, тя просто се заменя с по-качествена.

Nik Ray