Ето как ми изглеждат нещата отстрани. Между Борисов и Пеевски има огромно напрежение. В противен случай досега щеше да има правителство, защото основната пречка в лицето на ПП-ДБ бе смачкана. ПП-ДБ знаят за напрежението отвътре и неслучайно го използваха в предизборната кампания, за да засилят интригата между двамата. Мисля, че напрежението идва основно по линията Борисов – премиер.
Той иска да е премиер, което е съвсем естествено на фона на досегашните провали на неговата алтернатива и инстинкта за пълна реабилитация след неуспешния опит за политическото му убийство. Пеевски обаче не иска Борисов да е премиер. Което също е съвсем естествено на фона на неговата владост и свръхактивност (по думите на почетния му лидер Ахмед Доган). Пеевски е много талантливо политическо животно в силата си, какъвто беше Борисов преди 20 години.
Проблемът му е, че се опитва да вземе цялата власт без фактически да има такава, защото няма истински избиратели зад гърба си. Той купува власт, а не я печели. Пеевски все още е функция на Доган и Борисов. И на „Магнитски“. Американското посолство съвсем прагматично се обърна към него и изпрати в пенсия Христо Иванов, но тази подкрепа е непостоянна и кратковременна. Военновременна.
При тези евроатлантически декларации на Пеевски и утрешна промяна на курса в Украйна ще изгори той, а не Доган, който държи много внимателно балансираната линия по руската и евроатлантическите теми.
Доган е играч с партия зад гърба си, а Пеевски е изпълнителен директор, който се стреми да стане Доган. Това ще му е трудно, защото ДПС бе отгледана като корпорация, но силата на тази корпорация идва от етноса, а не от прагматизма.
Освен Доган, Пеевски иска да стане и Борисов, което му създава втори проблем, защото Бойчето може и да изглежда уморен, но инстинкта му за власт не е. А ремисията от тригодишното чегъртане го е освежила поне с десет години. Доган направи Борисов генерал навремето и няма как днес двамата да не поддържат директна връзка, каквато винаги са имали.
Освен това Борисов бързо се ориентира и подаде документи за мир към Румен Радев, за да организира широк фронт срещу Пеевски, който в последните месеци има̀ неблагоразумието да плюе и то напълно несправедливо по българския президент като треторазрядна мутра от Манко̀.
На този фон ще се опитам да опиша сюжета, който виждам.
ГЕРБ, ДПС и ИТН получиха солидно мнозинство, за да управляват. Най-естественото нещо бе да се направи официална коалиция между трите партии и да се изкара четиригодишен мандат.
Слави Трифонов е пионка и функция на ДПС и ГЕРБ. Той няма самостоятелност и никога не е имал. Той имитира свобода, за да лъже балъците пред телевизора, че има свобода.
Приказките как щял да изглежда ИТН в очите на избирателите са смешни, защото Слави Трифонов върши услуги и прави бизнес. Дали след година или две ще има ИТН или не, няма никакво значение за историята. Тази партия е маша за балансиране между интересите на Пеевски, Борисов и Орлин Алексиев, който командваше Трифонов до скоро, но май вече е в изолация.
Слави Трифонов беше шут по телевизора и си остана шут в политиката. Вчера поиска от ГЕРБ пет места, днес казва, че няма да ги подкрепи, а предлага експерти и прочие. Това е немощен човек, който ръководи партията си от диван по Фейсбук. Чалгар по анцуг, който е прост като пълнена чушка с боб, а единственото му качество е от 30 години да се появява по телевизора и да чете чужди думи от аутокю. Бездарна и пошла история.
Когато Борисов спечели убедително в проценти, но не убедително с депутатски места, Пеевски видя, че може да го цака и първо му дръпна килимчето от премиерския пост. Пусна Слави Трифонов да изнудва с трети мандат и прочие.
На Борисов това му се видя прекалено и започна на свой реда да ги изнудва с правителство на малцинството. Или ме подкрепяте сега с друг премиер, или отиваме на избори през есента. Това е и единствения му полезен ход, защото при правителство с мандата на ИТН, Пеевски щеше да има 2 партии, срещу подставените експерти на ГЕРБ. Плюс унижението, че Борисов не може за енти път да направи кабинет след спечелени избори.
Не знам как ще свърши тази примитивна война за територия между мутри, но тя все някога трябва дса свърши, а с нея ще свърши и прехода. Не съм сигурен, че това, което се задава след мутрите е по-добро, защото видях дебилната „Промяна“ и се затъжих за мутрите, но съм сигурен, че мутренския политически модел е изчерпан.
България може повече от това. Малко, но повече. Сегашното е пълна обида за всички ни. Дори и за участниците, които описах по-горе.
По-високо билото, мутри!
Явор Дачков, Гласове, фейсбук
Фотокадър: Свободна Европа
