Административният съд спрял демонтажа, процедурата не била законосъобразна.
Много забавно развитие на събитията, с оглед на това, че самият демонтаж бе иницииран чрез административно-процедурен номер. Паметникът бил „опасен“ и тем подобни смешни доводи, които нямат нищо общо с реалния мотив.
Властта е толкова жалка и слаба, че не смее в пряк текст да обяви, че прави damnatio memoriae и посмъртно унижение на комунистическия режим. Единствено нейните избиратели из социалните мрежи и медиите понякога смеят да го кажат директно. Те поне заслужават уважение някакво уважение за своята честно изразена жлъч. Но за властта такъв комплимент не мога да направя. Който вади административни трикове от административни трикове умира.
Цялата сага е отвратително жалка, откъдето и да я погледнеш.
От една страна имаме опит на настоящ режим да демонстрира някаква сила, но го прави по един от най-жалките възможни начини. Демонтажът на МОЧА за тези хора е като символично сваляне и ритуална екзекуция на комунистическия режим, който умира от естествена смърт преди вече две поколения време.
Най-големият комплекс на родните уонаби дисиденти и революционери е, че не успяват сами да свалят оня режим, и сами подозират, че това се корени в собствената им слабост, страхливост и цялостно малодушие. Войната в Украйна изостри този комплекс и сега митичния злодей Владимир Путин е фокус на техния праведен гняв. Който, разбира се, проявяват докато се крият зад полата на Майка Америка.
И дори нещо толкова тривиално като демонтаж на символите на предходния (мъртъв) режим е възможно само с нейното експлицитно покровителство. Но дори когато конюктурата е изцяло подходяща и въпреки че на практика имат цялата власт в ръцете си, демонтьорите на всеки един етап се препъват в собствените си недъзи. В резултат на което цялата специална административна операция по демонтажа на МОЧА е като да гледаш как инвалид се опитва да разчлени труп.
От другата страна пък ставаме свидетели на не по-малко жалък опит същия този труп да бъде изправен на крака и да започне да марширува под лозунга на анти-фашизма от съветски тип!
Истерично заливане с реторика, която не е актуална поне откакто родителите ми са били в гимназията, повтаряна като заклинание, което има за цел да призове режим, който е умрял преди да се родя. Това дори не е паметник на съветската армия вече, а на сенилността на поколение, което телом все още живее, но духом се намира в някой друг свят, отдавна умрял („Миналото е другa страна“). В това няма живец, няма бъдеще, само хладна воня на смърт.
От моята перспектива на „дете на Прехода“ и двете страни са еднакво жалки и далечни.
Георги Вулджев, фейсбук
