Интервю на импотентния и политкоректен актьор Жоро Любенов с кмета Васил Терзиев за боклуците на Таки и с Делян Пеевски на шията.
Непосилна задача за водещия. Кметът отиграва топката на празна врата и прави на бъз и коприва Шишкото, въпреки невидимото корпулентно присъствие на Дебелото в студиото.
Накрая Шишкото решава да напомни, че е превърнал БНТ в Кочина и нарежда по телефона клетият декадент Кошлука да качи интервюто на кмета орязано и без думите за него.
Класика!
Шиши, Боби (Цеков) и Кошлука тръгнали са към боклука!
Обществена медия да цензурира кмет на София – аз такова нещо не съм виждала. То бива наколенки, ама в случая се минаха всякакви граници.
Как се развиха нещата:
- БНТ не качи Васил Терзиев в общия запис на предавано на Г. Любенов – все едно кметът на София не е участвал.
- После качи цензурирано видео, в което няма Делян Пеевски, но го направи в новина в сайта bntnews.
- Накрая, като стана ясно, че май не сме маймуни, върнаха Терзиев в общия запис на съботния блок.
Няма по-сигурен начин да направиш реклама на едно интервю.
Сибина Григорова
,, Терзиев е сред най-мъчните за купуване фактори – свикнал да борави с почти космически парични мащаби, в неговата финансова неподкупност трудно може да бъде отправено съмнение. ,,
Димитър Атанасов:
Тази сутрин за първи път от години насам гледах „Денят започва с Георги Любенов“.
Намирам предаването за близко до медийното дъно.
За водещия нееднократно съм отбелязвал пълната му безпомощност – вероятно в слушалката му дават инструкции и да вдишва и издишва.
Днешното изключение се дължеше на двама души: на проф. Светослав Малинов и на столичния кмет Васил Терзиев.
Решението ми имаше смисъл – чух размисли по важни за мен въпроси.
Случило се е и друго важно: интервюто, в което градоначалникът нападна съвършено обосновано и с доводи от типа на неоспоримата очевидност лицето Пеевски, внезапно е изчезнало от сайта на националната телевизия.
Казано в резюме, Терзиев заяви, че няма да приеме за съществено мнението на човек, чиято охрана струва една детска градина годишно.
По всичко личи, че този уплашен бабаит – добавям аз – няма за цел преследване на общото благо, а само грижата за оцеляването си.
Продължавам – сигурно е, че неговата неприкосновеност не е заплашена, но момчето, макар показващо зъби в контролираната среда на парламентарната сграда, явно се тресе от шубе и няма намерение да се откаже от пазачите си.
Очевидното: някой е звъннал и е разпоредил свалянето на записа.
Някому се е сторило неприемливо кмет да критикува… някой клет.
Знаем колко податлива на политически огъвания е националната телевизия в ръцете на Емил Илиев Кошлуков, популярен подизпълнител на всякакви поръчки на мафията.
Виждаме постепенното превземане на предавания, превърнали се в марка за добра телевизионна публицистика.
Наясно сме, че един от крупните управленски пропуски на Коалиция „Продължаваме Промяната – Демократична България“ беше пренебрегването на медиите и оставянето без внимание на лица като настоящия генерален директор на БНТ, чието извънредно управление вече клони към времетраенето на цял мандат.
За мен разкриването на личността, заповядала пряко заличаването на видеото, което беше вътрнато след взрива, който предизвика изчеването му, не е информацията, без която не бих могъл да живея.
Важно ми се струва друго – няма съмнение, че става дума за човек на Делян, получил повелята от съвсем близо до самозабравилия се лидер на ДПС – Ново начало.
Този реперсивен жест несъмнено показва част от характера на автора си.
Със сигурност сваленото интервю е сигнал – първо – за огромното тщеславие на Пеевски.
Той е готов да реагира болезнено на всеки опит позицията му да бъде поставена под въпрос.
Когато не успее да отвърне в доводи, а това никак не е рядкост предвид скромния му реторически склад и ограничения му умствен багаж, той посяга към средствата за натиск.
Споделял съм и друг път, че в неговото социално въображение съществуват два метода, които лесно се свеждат до един – поощрние към старателните подизпълнители и удари срещу онези, които му откажат.
Обединяващото звено на тези два сценария е склонността на някогашния „феномен“ да постига целите си с натиск.
Пресата, която прилага, понякога би могла да бъде разрушителна.
Пеевски държи да бъде единственият слушан.
Действа от позицията на самочувстие, присъщо на абсолютен монарх – властта принадлежи нему, а не на гражданите.
Институциите обслужват неговия интерес и нямат нищо общо с правото и законността в модерния смисъл на тези понятия. Гражданството е практически смъкнато до поданство – единственото му право е да плаща данъци, с които да поддържа лукса на владетеля.
В това число – да се отказва от една детска градина годишно, защото момчето го е страх от тъмното.
Появи ли се втори глас, той трябва или да бъде напазаруван веднага, или да се отстрани без оглед на дозата употребено насилие и прекрачването на границите (на приличието).
Терзиев е сред най-мъчните за купуване фактори – свикнал да борави с почти космически парични мащаби, в неговата финансова неподкупност трудно може да бъде отправен съмнение.
Ето защо остава едно – да се ликвидира историческият документ.
Интервюто му да остане само в паметта на зрителите – хлабаво упование, водещо до постепенното измиване на спомена за фронталната атака срещу капризния владетел.
Вижда се и още нещо – Пеевски, амибициран да управлява държави, е пример за политическа непохватност.
Той е възпитан да пипа не с копринени ръкавици, за да оставя по-малко следи и да причинява минимално страдание, а да не сваля боксовите.
Способността да удря, възползвайки се от зависимите си хора, го лишава от шанс да разгърне способности за деликатно въздействие.
Делян е способен да отвинтва глави, но е съвършено безпомощен пред банални задачи, с които се справя всеки средностатистически човек.
В последните седмици темата за прескъпата му охрана е тема, която не слиза от медийното внимание.
По всичко личи, че това е едно то слабите му места.
Оказалил се в ситуация, в която решението за повишено ниво на сигурност спрямо него не може да бъде удържано никак, сръчният политик превръща в актив.
Съществуват множество възможни решения: да се появи на партийно събитие в коридор, образуван от хора с доказана преданост, които изглеждат като най-обикновени граждани; да се качи показно в метрото и да слезе; да направи обиколка на Народното събрание пред тълпа зависими журналисти, докато пазачите му стоят на известно разстояние, за да му пазят страх; публично да се откаже от бодигардовете и бронираните автомобили, предлагайки нов законов текст с витиевата формулировка, позволяваща получаване на сходно ниво на сигурност по друг начин.
И много други.
За ефектен фон можеше да се изфабрикува заплаха за разправа, да се арестува гражданин от ниските социални слоеве, който да полежи в затвора кратко и да бъде обдарен щедро след това за участието си в мита за потенциалното посегателство срещу политическото съкровище на нацията.
Пеевски не стори нищо такова – политическата му фантазия клони към точката на замръзване на градивните частици на веществата.
И друго – за него службата за охрана е ценност, подобна на въздуха.
Пред стаята с името му по цял ден бдят двама гавази със слушалки в ушите.
Твърди се, че дори храната му бива опитвана първо от специално лице поради страх от отровителство, подобно на някои средновековни монарси, обладани от параноя.
Подобно чувство за перманентна заплашеност е сигурен сигнал за психично разстройство – той е доказан нарцисист, смята себе си за свръхценност, всички наоколо са злодеи и правят недобронамерени попълзновения към телесно-душевното му единство, ето защо умножаването на пазвантите е неизбежно.
Крайните егоцентрици са сякаш обърнати с личностната си вътрешност навън.
Най-чувствителните им зони, които следва да са добре охранявании от съзнателните им усилия и разположени отвътре, се оказват навън.
Ето защо всяко докосване им причинява силна болка – те са нетърпеливи, избухливи, обидчиви, много лесно запалими.
По такъв начин се е усещал непопулярният цар – влюбен в себе си, зъл, отмъстителен, често пъти ужасно примитивен, готов да пролее кръвта на поданиците си без никакъв повод, варден постоянно от щедро заплатени пазачи.
Често пъти – наемници, които не са част от местния социален пейзаж, нямащи за кого и за какво да си връщат на овластения насилник.
Този кратък епизод на цензура ясно демонстрира и бездънния страх, обладал инак доста нападателния Пеевски.
По всичко личи, че агресията му е животинска стратегия за самозащита, подобна на тази на кучето, което ръмжи и оголва зъбите си, предупреждавайки, че е способно да ухапе.
Е, господин Делян не спира и за момент с усилията си да нанесе щети, защото все се намира някой, дето да му застане на пътя.
Битката с политическите гадове задължава в началото да бъдат идентифицирани слабите им места.
При Бойко Борисов това е миналото му, затворено в нарочно подредени папки с материали, с които могат да си послужат правораздавателните институции.
Той е свръхчувствителен не само към свободата си. Бившият премиер си представя резила, на който би бил подложен бившият любимец на народа, ако бъдат прилежно разказани криминалните му подвизи преди и по време на политическата му кариера.
Държи наративът за него да бъде такъв, какъвто му допада.
В какъвто се привижда като в огледало, какъвто някога караше множество журналистки да го преследват с влюбени искри в очите.
В случая с Пеевски една от точките с повишена чувствителност е зоната на неговата сигурност.
Разтърсван от перманентно шубе, достатъчно е пределно крехкото усещане за незаплашеност да бъде дестабилизирано.
Само преди няколко дни Продължаваме Промяната показаха как се прави.
Например – с отрязване на достъпа до служебния вход: защитените автомобили не могат да паркират на 30 сантиметра от вратата, няма как да не влезе през някой от входовете извън вътрешния двор на зданието, налага се да върви по улиците.
Следващата стъпка би била да се проучат обичайните му маршрути и да се организират протестни акции с обидни надписи, следващи трасетата на придвижването му.
Не го интересува как го виждаме, за разлика от Борисов.
Имиджът на простак, грабител и насилник не го притеснява – той живее самотно, подобно на всеки нарцисист.
На практика няма социален кръг. Достъпът до него е затруднен от филтри с няколко степени.
Липсва всякаква спонтанност: няма момент на среща, на самопредставяне, на постепенно опознаване.
Няма.
Всички знаят кой е Делян Пеевски и едва ли са много онези, които бихва комуникирали с него за удоволствие, за обогатяване, за приятелството му – той е прост, дхуховно нищожен, агресивен, крайно непочтен.
Занимава го само едно: оцеляването и реализацията му във вид на върховно благо за нацията и ултимативно зло за противниците си.
Битката с корупцията със сигурност се нуждае от поставяне под натиск на чувството на Делян за осигурен битов комфорт и за наличие на защитен периметър, в който няма какво да го разклати.
Слабото място е установено.
Идва моментът за добри стратегии, за да бъде оползотворено. Уместният подход би накарал Пеевски да се самоунищожи. Би му причинил публичен емоционален взрив.
Той вече няколко пъти показва, че много бързо минава всякакви граници, че трудно се владее. След като самоконтролът му е толкова неефикасен, остава само да бъде провокиран по подходящия начин.
Добре е на самия край да се отбележи, че не само доброто планиране на дразнимостта на първия носител на общосподелена свръхотврат е факторът за неговото поставяне в политически скоби.
Усилието отдолу нагоре няма с какво да бъде компенсирано.
Нормалният вот за лица и полилтически обединения с интегритет няма алтернатива.
Борисов дойде на власт с избори. Можем да сторим така, че Пеевски изобщо да не се озове институционално овластен. Днешният случай показва как.
Илиян Василев:
Драги софиянци и всички за които битката е за демокрацията в България. Атаката срещу кмета Терзиев не е битка само за боклука. Това е война за града ни и за бъдещето на България.
Започвам с това, че може да имаме различни виждания за едни или други аспекти от политиката, може да не се харесваме, но има моменти, в които да загърбим различията си и харесванията си. Това, което се случва днес — атаките срещу кмета, блокирането на инфраструктурните плащания, мобилизацията на интереси и мафията около темата „боклук“ — не са единичен акт. Това е част от добре режисиран план за превземане на София. Оказва се, че и над Пеевски има Таки!?
Първо дойдоха опитите за арести и тормоз срещу местната власт. След това — опитите за натиск чрез профсъюзи, транспортни стачки и кампании за саботаж. Сега картината се сгъстява: активирани са хора от ъндерграунда и фирми, свързани с тях, за да предизвикат хаос в чистотата и инфраструктурата, да докарат града до ръба, за да създадат усещането за „неуправляемост“. Целта? Да ви отчуждят от доверието в кмета и да ви накарат да се обърнете към техните „решения“ — и да се снимаме колективно под герба на техните интереси.
Това не е хипотеза. Има модел: натиск → парализиране на услугите → неизвозен боклук по улиците – техните „анонимни“ експерти говорят за опасност за публичното здраве – публична паника → предложение за „спасителни“ решения, които всъщност укрепват същите мрежи на власт и корупция. Така се унищожава демократичният избор — чрез умора, хаос и отчаяние.
И още — да не се заблуждаваме: в такива операции няма „възможност за връщане назад“. Когато корупционните мрежи влязат в системата на градската администрация, после трудно се изкореняват. Затова не става дума просто за битка за боклука: става дума за това дали София ще остане свободен, европейски, управляем град — или ще се превърне в територия на частни феодали.
Какво да направим — призив към гражданска готовност, включително протестна (без насилие)
- Бъдете в протестна готовност — мирно и организирано. Не паника, а дисциплина. Масови, мирни демонстрации с ясен дневен ред — защита на кмета, на общинските услуги, подкрепа за прозрачно управление, искане за проверка на договорите и процедурите.
- Следете фактите — не се подавайте на провокации. Различавайте между истински проблеми в услугите и режисирани кризи. Документирайте снимки, видео, дати — всичко, което може да послужи като доказателство.
- Подкрепете независимите медии и разследванията. Информираността е щит. Споделяйте проверени доказателства, сигнализирайте журналисти и правозащитни организации.
- Искания за прозрачност към Общината и държавата. Писма, искания по ЗДОИ, публични питания в Общинския съвет — нека процедурите и договорите станат видими за всички.
- Организирайте граждански наблюдатели на договори, доставки и работа на общинските фирми — доброволци, правни екипи, активисти за доброто управление.
- Подпомагайте работата на общинските служби — доброволчество и публично съдействие. Когато службите са натоварени, гражданската подкрепа в акции за почистване и контрол е знак, че обществото не отстъпва.
- Юридически инструменти. Подкрепа за жалби и искове срещу неправомерни действия; искане на прегледи и ревизии от независими органи.
Защо е важно да действаме сега
Ако падне София — губим не само един град. Загубата на централен, европейски и жизнен град като София ще бъде удар за цялата страна. Ще се размножат модели на подмяна на властта с клиенти и феоди. Това е залог за свободата, стандартите и бъдещето на България.
Не позволявайте да ви вкарат в капана: „няма сметосъбиране, значи сменете кмета“. Това е конюнктурно внушение, чиято цел е да узакони чужди интереси и мераци за тотална власт.
Драги софиянци — нека бъдем будни, организирани и мирни. Нека покажем, че гражданското общество е по-силно от мафиотската логика. Когато защитаваме общите услуги и прозрачността, защитаваме бъдещето на децата си.
Любомир Аламанов:
Какво знаем дотук по казуса с боклука. Кратко обобщение.
- Тази година изтичат договорите с фирмите за почистване, сключени от предишното герб-мнозинство в Столична община;
- администрацията на Терзиев е подготвила нов конкурс, за да се изберат най-добрите компании за изнасяне на боклука на София;
- поканени са и няколко чужди компании, добре е да има конкуренция;
- едната чужда компания доставя в София камиони, за да покаже готовност за изпълнение на задачата;
- камионите са запалени, МВР си прави оглушки, прокуратурата и тя, чуждата фирма бяга от България и се заклева никога да не стъпи повече тук;
- друга чужда фирма е получила лиценз за изнасяне на боклук, но като се разбира, че дава много ниски цени за много качествена работа, лицензът внезапно има проблеми. Фирмата вероятно няма да стъпи повече у нас.
- досегашната фирма за изнасяне на боклук от Люлин и Красно село работи на 144 лв. на тон;
- кметската администрация залага по 200 лв. на тон в конкурсната документация, все пак инфлация, а и да има по-широка горна граница;
- единствената фирма, българска и със сравнително съмнителни собственици, останала след като чуждите са избягали с писъци, дава оферта за 400 лв. на тон;
- тази фирма явно знае, че е единствена и може да си позволи да подаде оферта с двойна на тавана цена;
- кметът на София категорично отказва да плати този рекет;
- кметът на София казва, че ще се справи с проблема, като първоначално нарежда на общинска фирма „Софекострой“ да започне да изнася боклука на Люлин и Красно село;
- общинска фирма „Софекострой“ отказва да се подчини на заповед на кмета’
- шефовете на „Софекострой“ са назначени от текущото герб-мнозинство в Столичната община;
- кметът се организира и ще използва Столичното предприятие за третиране на отпадъци (СПТО) за целта;
- шефовете на СПТО са назначени от кмета;
- кметът разказва всичко това в сутрешни блок на БНТ, като казва, че „голямото Д“ трябва да си държи ръцете по-далеч от живота на столицата;
- някой звъни в БНТ и вдига скандал защо е позволено на кмета Терзиев да говори срещу „голямото Д“;
- интервюто на кмета е брутално орязано от БНТ в качения запис на сайта им;
- след като хора започват да пишат и да звънят в БНТ, за да питат какво става и защо са орязали участие на кмета на София в обществената национална телевизия, БНТ качват кратко резюме на участието в отделна новинка;
- след като продължават възмутени реакции, БНТ връща целия запис. Или може би за малко го връща. Или не го връща. Или може би пак няма да го връща.
Това е горе-долу всичко, което трябва да се знае за бруталния опит на Д-тата да овладеят столицата и да вземат парите на софиянци.
Ако кметът се поддаде на изнудването и подпише с единствената останала фирма на нейната цена, то такса смет трябва да се вдигне няколко пъти. Корупцията пряко удря всеки един от нас.
Да си знаете, ако пак си мислите, че политиката е нещо абстрактно и не ви засяга.
Преди всичко – поклон пред паметта на тримата мъже, които загинаха в безумието „Елените“. И моите най-дълбоки съболезнования на близките им.
Един работлив човечец, оставен да живее в мазе, за да им поддържа имотите. Един смел багерист. Един доблестен полицай. Трима герои, които платиха с живота си, за да спасяват… какво? Лукса, охолния живот и милионите на тарикатите, които си построиха дворци върху реката. Тези трима мъже станаха жертва не на дъжда, а на бетона и алчността!
Седим тука в калта до ушите от вчера и гледам. И ми се повръща, като чуя по телевизора „природно бедствие“.
Т’ва не е бедствие, бе, хора! Т’ва е убийство! Резултатът от 30 години крадене, рушвети и узаконяване на престъпления. Защото тези хотели не са просто незаконни – някой ги е направил „законни“ с един подпис срещу един джоб с пари. Когато си решил да залееш дерето с бетон, ти не си бизнесмен, ти си убиец.
И докато ние тука се давим, я да видим как е при комшиите, дето не са по-умни, ама явно не са и толкова нагли:
В Гърция, да си заградиш плажа е научна фантастика. Там държавата им пази брега като очите си, а нашите го продават на килограм.
В Италия и Хърватия ако строиш до морето, има закони, дето ще те накарат да ти се изправят косите. А тука законът е „който плати, той поръчва музиката“.
И за какво е цялата тая работа? За една бърза далавера, наречена „Елените“. Една машина за пари, направена от:
Аквапарк, Хотели един върху друг, Паркинги, сергии, ресторанти…
И слушайте сега к’во се говори тук от уста на уста, докато газим калта. Местните разправят, че тоя същия аквапарк е цопнат право в коритото на старата река. Даже и номер на имот се върти – 27454.502.46. Викат, че в кадастъра се водел държавна земя, „водно течение“. Аз не знам дали е вярно, ама нали знаете – във всеки слух има и доза истина. Т’ва не е моя работа да проверявам. Това е работа на прокуратурата! Да идат и да видят!
И след всичко това, някой жали ли ги ония хорица, дето са си дали и последния лев за апартамент тука? Дето са им продали „мечта край морето“, а всъщност са ги набутали в един кален капан?
И сега, най-големият майтап – викат „доброволци“.
Слушайте ме сега добре: едно е да помагаш на бабите в Карловско. Съвсем друго е да чистиш без пари бакиите на някой милионер, чиято алчност УБИ ХОРА! Това е чиста проба балъщина!
Няма да стане! От тука, от калта, ви казвам – няма да съм доброволец.
А на „бизнесмените“, дето сега реват по телевизията, ще им кажа само едно, с думите на бай Митьо Пищова:
„Га яде кифтетата, не рева. Ся ревеш!“
P.S. Т’ва си е мое мнение. От калта на „Елените“. Почивайте в мир, момчета.
Псетата на мунчо също като него реват като вдовица за нещо си, че уж били цензурирали това влечуго от ДС.Идиоти.Издигат в култ един мръсник, който се провали тотално и е най-некадърният кмет, който София е имала.
Т’ва не е бедствие, бе, хора! Т’ва е убийство! Резултатът от 30 години крадене, рушвети и узаконяване на престъпления