Днес (всъщност вчера, защото часът вече мина 12 през нощта) излязох за работа в 8 часа сутринта, прибрах се от работа към 8 часа вечерта, платих ипотеката на апартамента, лизинга на колата, отделих малко време на бебето, после доработих още малко и сега седнах да пиша следните неща:
- Проектът на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. е, меко казано, скандален. Предвидено е от гражданите и бизнеса да бъдат иззети над 31 млрд. евро (около 61 млрд. лева). Това обаче не стига. Предвидените плащания са близо 35 млрд. евро или (заедно с вноските в капиталите на ББР и НЕК и предвидените от тях разходи) около 47% от БВП на България за 2026 г. Това е чиста форма социализъм! По % разходи спрямо БВП ние вече бием държави като Англия, Холандия и Испания и сме близо до държави като Дания и Гърция. За сравнение – Ирландия е под 25%, Швейцария – под 33%, Малта и Кипър – под 40%. Това са именно държавите, към които според мен ние трябва да се стремим – сравнително малки по територия и население, но силни и развити в сектор услуги, каквато е структурата и на нашата икономика.
- Бюджетният дефицит е над 3.5 млрд. евро или над 11% от приходите. Защо в мирно време се правят такива дефицити е въпрос, чийто отговор аз не знам… Това явление се обяснява само с популизъм и липса на държавническо поведение при финансите. Тази дупка се финансира чрез заеми, за които допълнително плащаме лихви. През 2026 г. ще плащаме само за лихви над 1 млрд. евро. Към края на 2028 г. се очаква да имаме близо 50 млрд. евро дълг.
- Максималният осигурителен праг се увеличава на 2 352 евро (около 4 600 лева), а вноската за пенсии се увеличава с 2 пункта (т.е., от близо 33% става близо 35%). Това означава, че повечето хора, които се осигуряват на максимума, през 2026 г. ще плащат около 9 800 евро осигуровки на година при около 8 300 евро сега. Разликата е с около 1 500 евро или над 18% повече. В същото време ние сме абсолютни рекордьори по брой лица, които по документи се осигуряват на законовия минимум, ако към тях се добавят и лицата, които се осигуряват на 4 часа на ден.
Горната идея освен, че не е разумна (за което ще пиша отделно тези дни), тя противоречи директно на самата средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025 г. – 2028 г., която беше приета през пролетта на 2025 г. В нея се предвиждаше, че максималният осигурителен доход за 2026 г. ще бъде 4 430 лева (около 2 265 евро, а не 2 352 евро), а ставките на осигуровките няма да бъдат повишени до 2027 г. Ето дословен цитат: „Осигурителната политика за периода 2025-2028 г. предвижда за 2025 г. и за 2026 г. да се запази размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на Държавното обществено осигуряване (ДОО) на нивото от 2024 г. Запазват се и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на ДОО, а също и съотношенията между осигурителите и осигурените лица“. Сега за 6-7 месеца какво се промени толкова?! А уж този документ служи за планиране, включително за бизнеса.
- Нула реформи в разходната част. В същото време ние сме абсолютни рекордьори по брой лица, които по документи се водят инвалиди, поради което получават най-различни социални пенсии, помощи и данъчни облекчения. Не се сещам за друга държава, при която при такова намаление на населението за последните 35 години, да имаме и подобно увеличение на инвалидните пенсии. Рекордьори сме и по брой полицаи, прокурори и съдии на глава от населението (само в МВР работят над 5 000 пенсионирани души – т.е., с двойно заплащане). Рекордьори сме като цяло и по брой служители на държавните/общинските органи и фирми спрямо заетите лица в икономиката.
- След САФ-Т и еврото се предвиждат и нови форми на бюрокрации, които ще ударят бизнеса през 2026 г. Това включва разширяване обхвата на така наречените стоки с висок фискален риск, включително въвеждане на мобилно приложение за регистриране в реално време на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск (казано иначе, когато превозвате домати от село до пазара в града, шофьорът на буса ще трябва да пусне през WhatsApp live location на НАП). Другият абсурд е изискването за всички, които ползват софтуер за управление на продажбите в търговските обекти, да си го сменят с такъв, който е лицензиран от държавата след проверка на всякакви безумни изисквания. Това е промяна, която при предния опит бизнесът не успя да имплементира за над 2 години. Как се очаква това сега да стане за 2 месеца?!
- Данък дивидент се удвоява (от 5% на 10%). В същото време предвидените приходи за 2026 г. от данък дивидент са под 87 млн. евро. В бюджета за 2025 г., когато данък дивидент беше 5%, предвиденият приход от данък дивидент беше 174 млн. лева (около 89 млн. евро). В задачата се пита: как данък дивидент се удвоява, а предвиденият приход от същия данък се намалява? И изобщо защо се дава толкова лош сигнал на инвеститорите, ако резултатът е толкова незначителен?
Изводът е един: трябва да излезем и да протестираме здраво. В противен случай паразитите ще са доволни, а бачкаторите – нещастни.
Тюркер Моллахасан
Новият бюджет е поредното доказателство за перверзната логика на бюрократите у нас – партийни и държавни – работещата част от обществото трябва да ги издържа като плаща повече, за да може все повече хора да бъдат назначени в администрацията, партийните кабинети и държавните агенции. Вместо да се намали апаратът и да се стимулира частната инициатива, се поддържа и разширява една бюрократична мрежа, която съществува единствено, за да възпроизвежда себе си.
Вие давате ли си сметка, че всички тези лица, които виждате в телевизора са именно паразити – като започнете от „професионалните“ политици, които стават професионални само защото минат през „близост“ с някой партиен вожд. Вижте хората, които ни управляват – кой от тях е имал успешен частен бизнес или кариера извън политиката?
Това е бюджет на бюрократите – съставен от тях, в техен интерес, и за тяхното собствено оцеляване. В него няма визия за икономически растеж, за технологична модернизация или за справедливо данъчно разпределение. Има само нови заплати за администрацията, нови щатове за „нашите хора“ и нови схеми за разпределение на публични средства през партийните кръгове.
Вместо държавата да бъде партньор на обществото, тя се превръща в негов душманин. Вместо институциите да служат на гражданите, гражданите са принудени да изхранват растяща бюрокрация. И докато една малка част от обществото живее в привилегирован комфорт на държавни заплати и партийна зависимост, мнозинството се бори за оцеляване под тежестта на данъци, инфлация и административен произвол.
Така изглежда реалният социален модел на България днес – не демократичен, а феодален. Не на свободната инициатива, а на зависимостите. И всеки нов бюджет само затяга примката около онези, които още вярват, че трудът трябва да има стойност, а държавата – мярка.
Илиян Василев

