Прокуратурата скри от родителите им убитите деца от Хижата в Петрохан!

Днес прочетох поредната новина, която демонстрира как абсурда около случилото се на Петрохан и Околчица се развива с тенденция към гротеска: родителите на Николай Златков и 15-годишния Александър Макулев отново са получили отказ да видят телата на децата си, с аргумента, че “са назначени нови експертизи”.

И тук се сблъскваме с резкият дисонанс, който убива доверието: разследващите говорят категорично – “две убийства и едно самоубийство”, “ясна версия”, “изяснено какво се е случило” – и в същото време, когато близките поискат най-елементарното човешко и процесуално право, отговорът е: „още не е готово”. Това е абсурдно. Или знаеш какво е станало и можеш да защитиш версията си с факти и протоколи, или не знаеш и тогава нямаш право да продаваш на публиката сценарий за „педофили“ и „секта“, които са се „самоубили“ като окончателна истина.

Какво искат семействата (тези искания не са “конспирации”, а стандартни и напълно легитимни процесуални действия):

1. Трафични данни за трите мобилни телефона (Калушев, Златков, Макулев) за периода 31.01–08.02: кога са били активни, в кои клетки, с кого са комуникирали, кои са били последните им контакти и къде са били в ключовите часове.
2. Трафични данни за всички устройства/IMEI в клетките около Околчица: за да се установи кой е бил в района и дали е имало присъствие на други лица/автомобили по време на убийствата.
3. Starlink / сателитен интернет: да се изиска чрез правна помощ информация дали, кога и къде е активиран терминалът, в кои времеви интервали и съответните трафични метаданни. Това е пряко свързано с движението на хората и контрола на информацията.
4. Допълнителен оглед на телата на тримата от кемпера, с присъствие на пострадалите и повереници, защото има противоречия между “официално изнесени” данни и логика/възможни следи по телата, а след погребение проверката става невъзможна.
5. Разпит на поемните лица и всички присъствали при първоначалния оглед на кемпера (и при аутопсиите, извън вещите лица), за да се фиксира какво са видели, какво е било положението на телата, какви следи е имало, кой е имал достъп и кога.
6. Допълнителен оглед на кемпера, също с присъствие на пострадалите/повереници – защото кемперът е ключовата сцена, а въпросите за следи, гилзи, присъствие на други лица и манипулации остават.

И най-елементарното: родителите имат право да видят и разпознаят децата си. В статията се казва нещо шокиращо: “Никой досега не ни се е обадил, че децата ни са мъртви. Не сме ги разпознали.” Ако това е вярно, това е институционален позор.

Още нещо съществено: каква е опасността от “протакането” (и защо новите експертизи могат да бъдат параван)

Да се назначи допълнителна експертиза само по себе си не е проблем. Проблемът е какво прикрива протакането във времето:

Погребение означава необратима загуба на следи. След това няма “втори шанс” за оглед на травми, следи от насилие, дрехи, барут, термични следи.

Паметта на поемни лица и свидетели избледнява, а натискът расте. Колкото повече време, толкова по-лесно се “пренарежда” разказът.

Дигиталните следи изчезват: метаданни, логове, видеа, записи от устройства. Ако не се фиксират със своевременни протоколи и проследимо съхранение, после всеки може да каже “няма ги”.

Втора/трета експертиза може да се използва не за истина, а за “изглаждане” на противоречия – докато обществото свикне с една версия и спре да пита.

Най-тревожното в разказа на Ралица Асенова не е тонът на служителите, а механиката: наблюдаващият прокурор “не е там”, заместникът “не е там”, празник, “всички са някъде”, и накрая отказ, защото “има нови експертизи”.

Това е институционалното лице на държава, която иска да ѝ вярваме, но не може да осигури дежурен прокурор, не може да даде елементарна човешка процедура, и въпреки това очаква обществото да приема “окончателни изводи”.

Ако властите искат доверие, има един прост тест: да дадат достъп до телата по закон, да предоставят протоколите, да изискат трафичните данни и Starlink метаданните, да разпитат поемните лица и да прекратят играта “всичко е ясно, но още не е готово”.

Към момента от това тупкане на топката и укриване на данни, протоколи, свидетелства има само един извод: не се търси истината, търси се удобен за разследването (и за някого в сянка) удобен финал.

Виктор Лилов