Мащабът на престъпленията с културни ценности се оценява от експерти на повече от 500 млн. лева годишен оборот. За него се „трудят“ активно 5000 иманяри в цялата страна.
„По всички 24 състава от Наказателния кодекс, които се отнасят до престъпления с културни ценности, ефективна присъда „лишаване от свобода“ изтърпява самоо един човек годишно“, съобщи д-р Щерьо Ножаров, автор на изследването, представено от Асоциация „Форум“.
Рядко двама в една година влизат в затвора.
Всички останали съдебни производства или са прекратени, или приключват с административна санкция или условна присъда.
„Статистиката на МВР обявява 30% разкриваемост на кражбата на културни ценности, а статистиката на Министерството на правосъдието – 1 лице. Къде е истината? Върнатите от чужбина хиляди предмети също не говорят за ефективно протоводействие“, смята Ножаров и припомня, че в НК тези престъпления се наказват с до 5 г. лишаване от свобода и се водят леки.
Затова и годишно в затвора влизат 1-2 души и общата бройка на ефективно осъдените е 9 човека за периода от 2009 г. до 2014 г.
„Според по-ранни изследвания на този бизнес иманярите в латентно състояние са доста повече от 5000 души. Но едва 7-8 човека са на високото ниво, т.е. се занимават с износ и трафик на културни ценности“, обясни Ножаров.
Една от причините за ниските нива на риска на разкриваемсот – под 1%, е пробитото законодателството, казва експертът. „Пролуките са сериозни те позволяват адвокатите да измъкват лица. Пролуките са очевидни и затова може да се каже, че са целенасочени. Не знам защо не се запушват“.
Според автора на проучването друг пробив в закона е таванът на откупка от 5000 лева, т.е. вещото лице ще изкара тази цена и затова е нужен дебат за методологията на съдебните експертизи по оценка на антиките.
Според археолози около 70% от България вече е разорана, т.е. потенциалът й от гледна точка на археология е изчерпан. Останали са 30% и борбата е за тях, затова и напоследък се посяга на музейни експонати, т.е. на вече легализираните ценннсти, коментира Ножаров.
