20,0% са „за“, „против“ са 78,1%, когато става дума за интензифициране на военна помощ към Украйна. Данните не са изненадващи и по отношение на сроковете за приемане на еврото. 21,4% са за забързване, но 71,9% са против България да бърза с въвеждането. Това са част от резултатите на последното проучване на „Галъп“, чиито резултати бяха оповестени днес.
Създаденото правителство се приема като неизбежна опция, макар и с много критики и без ясни очаквания на фона на по-скоро положителни възприятия за периода на служебните правителства. Това е един от изводите от бърз сондаж от независимата програма на „Галъп интернешънъл болкан“, проведен между 14 и 19 юли сред 802 души чрез телефонно интервю. Допитването е представително за пълнолетното население на страната, а социолозите отбелязват, че такива сондажи са добри за изграждане на хипотези в динамична среда и показват какви са обществените инстинкти.
Други изводи от допитването са, че правителството събира очаквания за бюджет, който да е едновременно стабилен и социален. По невралгичните геополитически въпроси на деня обаче липсва попътен вятър.
Половината дават кредит на кабинета, пак толкова си харесват и служебния кабинет
Първите действия на новото правителство явно се четат като известно успокоение, ако се съди по данните, посочват от „Галъп“. 45,9% засвидетелстват оптимизъм за предстоящата работа, а 43,3% са песимисти. На практика равните нива на оптимизъм и песимизъм в българските условия са нелош старт.
Дистанцията на времето пък дава общо взето положителна оценка на служебните правителства от последните години: 52,9% са тези, които дават положителна оценка, а 35,7% – отрицателна. Останалите не могат преценят. Може би затова и се наблюдава естествена реакция срещу идеите за премахване на служебните правителства от конституцията (60,9% показват такъв инстинкт срещу 29,4%).
Тук роля явно играе и относително по-високата на фона на останалите политици в страната популярност на президента Радев. Вероятно затова и 59,4% не приемат мнението, че той защитава руски, а не български, интерес, а 31,1% го приемат. Останалите се колебаят, допълват от центъра за обществени и политически изследвания и проучвания.
53,6% смятат, че ГЕРБ са измамили избирателите си,
63,9% смятат, че ПП/ДБ са измамили избирателите си!
„Лабораторната“ проверка на отношение към набрали популярност твърдения не показва изненади. Като че ли ГЕРБ не са толкова потърпевши от „сглобката“, колкото ПП и ДБ. Популярните твърдения, че двете страни на практика са излъгали избирателите си, като са се събрали, срещат автоматично съгласие, но в случая на ГЕРБ стойностите са по-смекчени: 53,6% споделят мнението, че ГЕРБ за измамили избирателите си, срещу 63,9% смятащи същото за ПП-ДБ.
Набралото гражданственост твърдение за външен натиск също среща автоматично приемане: 49,4% срещу 33,7% са тези, които приемат рефрена „натиск от американското посолство“. Факт е обаче, че българите ясно признават, че настоящото правителство може да не е най-доброто, но това е била единствената смислена възможност – 62,7% приемат това мнение, а 32,8% не го приемат.
Оказва се, че в най-голяма степен – 23,2% трудно се формира мнение по отношение на назначението на Борислав Сарафов за изпълняващ длъжността главен прокурор. 15,9% са съгласни, че това назначение е добро, докато 60,9% не споделят това мнение, което до голяма степен може да се отдаде и на сравнително ниските нива на доверие в съдебната система като цяло.
Мнозинство от 64,2% пък е съгласно, че кандидати за местните избори не трябва да имат близки, свързани с бившата Държавна сигурност. 29,6% не са съгласни с твърдението. Останалите не могат да преценят.
Българите не искат еврото и не искат оръжия за Украйна
Трудните решения пред страната
20,0% са „за“, „против“ са 78,1%, когато става дума за интензифициране на военна помощ към Украйна. Данните не са изненадващи и по отношение на сроковете за приемане на еврото. 21,4% са за забързване, но 71,9% са против България да бърза с въвеждането. Подобни данни са очаквани на фона на досегашната изследователска практика. Те показват необходимостта от решително по-активна информационна и убеждаваща кампания.
По отношение на въпроса за Северна Македония обаче в България явно няма две мнения – в тази тема трудно се припознава каквато и да била идея, че европейският път на Скопие може да е решение на двустранните ни спорове. Очаква се преди всичко решаване на споровете, преди Скопие да получи европейски път.
