Бори се като Прасе с Тиква.
Така казва народът за някоя неблагодарна и невъзможна работа.
През последните повече от 15 години така се бори Пеевски за любовта на Борисов.
Като прасе с тиква.
Докъде се докара Пеевски.
Борисов, който бе 3 мандата премиер и 15 години на власт, а неговата партия краде като за световно, сега преговаря с бившите си коалиционни партньори от ДБ, с Радан Кънев за общо “антикорупционно упрвление”! За сметка на Пеевски.
Крадците ще викат: Дръжте крадеца! Или по-просто, викат: Дръжте Пеевски!
През тези 15 години на див гербадбжийски разгул и грабеж Пеевски формално беше в дълбока опозиция или при Таки в Дубай. Никога не е бил официално на власт, никога не е имал публично свои министри, а се оказа гранде корупционер, санкциониран по Махнитски и от целия Западен свят.
През лятото Пеевски загуби и последната си крепост – ДПС, след като отказа да послуша мъдрия съвет на Ахмед Доган – а именно да поиска официална коалиция с любимия си Борисов и ГЕРБ и ДПС да управляват заедно със споделена отговорност. В коалиция. Това разумно поиска Доган от Пеевски.
Заслепен от несподелената си любов към Бойко, Пеевски не послуша Доган и разби ДПС, както само свинята може да изгризе с бивните си основите на къщата на своите грижовни стопани.
Самият Борисов бойкотира кабинета на ГЕРБ, защото не желаеше да е зависим публично от Пеевски и от 5-6 купени депутати в Парламента.
Какво получи насреща Пеевски от любимия си, след като се постара с много бухалки и луд кеш да си осигури 300 хиляди гласа на последвалите избори ?
Не получи нищо друго, освен санитарен кордон и поредната изневяра на Борисов, който се срамува от Пеевски и буквално си избърса задника с него и с Новото му начало, за да седне на масата на преговори с ДБ и с БСП, която докара Виденовата зима и стана символ на всички провали на Прехода.
Тиквата си избърса задника с четината на Свинята. Това е важен момент. Как ли се чуства егоцентричният социопат Пеевски целият омазан в лайна от току що избърсания с него задник на Бойко?
Да! Дори Иван Костов, хората на Иво Прокопиев и Жан Виденов се оказаха по-приемлив и по-цивилизован избор за Борисов, отколкото напъващият се с всички сили негов задкулисен приятел.
Колкото и да се напъва и да се опитва да се хареса на Борисов, Пеевски никога няма да заслужи привилегията или подаянието да бъде посочен от него за коалиционен партньор. Тъжна и мрачна съдба на един санкциониран корупционер. Санкциониран тъкмо за общите кражби с Борисов. Но животът, също както и гневът на Ахила Пеелеев – САЩ, е несправедлив и необуздан.
Всъщност, Пеевски не осъзнава, че има отредена важна роля в симбиозата му с Борисов, с който са като Ин и Ян.
Момчето е Лошото момче, краставата жаба или Свинята (Ин), пред която дори омацан до ушите от схеми и далавери политик като Борисов (Ян) изглежда приемлив за западния свят и за жълтопаветната общност. Това е тъжната роля на Пеевски, която му е отредил неговият “приятел” Борисов.
Когато Доган през лятото му подаде ръка, за да го измъкне от тинята, Момчето, нали е прасе, опита да му изгризе ръката и да го погълне цял.
Пеевски може да има хиляди накупени продажни наемници по високите етажи на властта, но само най-отчаяните и най-глупавите искат да имат публично нещо общо с него. Пеевски никога няма да бъде приемлив партньор за никого в парламента и няма да му стигнат и 100 депутати, за да бъде пуснат официално във властта.
Платената любов не е като истинската. Едно е някой да взима тайно дебелия плик и да го споменава по телевизията пред мисирките, съвсем друго е да бъде допуснат на масата на коалиционните партньори.
Показателно за глупостта на Пеевски е, че той не само тръгна да убива златната си кокошка ДПС, но и скъса всички мостове към добронамерените към него Румен Радев и Продължаваме Промяната. ПеПетата от чудовищна глупост бяха единствените искрени фенове на Пеевски. Пиеха си уискито с него, празнуваха в кабинета на Тодор Живков и го канеха с тях на фитнес.
Той ги нагрухтя и тях и ги превърна в смъртни врагове.
Сега единствените, с които Пеевски работи задкулисно са Борисов, шепа гладни джебчии от БСП и Генерал Атанасов, а те от “благодарност” ще го вкарват формално в санитарен кордон около кочината.
Прасето с Тиквата не е случайна хрумка, а дълбоко изстрадана история за една свиня, която въргаляла насам – натам една намерена на бунището тиква, но така и не могла да я вкуси.
Николай Бареков Буден Журналист
