Възможно е напрежението в мюсюлманския свят да се покачи още повече, след като Саудитска Арабия екзекутира шиитския духовних Нимр ал- Нимр. Според върховния лидер на шиитската ислямска република Иран Аятолах Хаменей ръководената от сунитска кралска династия Саудитска Арабия я очаква „божия гняв“ заради убийството на духовника.
ЕКЗЕКУЦИЯ В РИЯД РАЗПАЛВА НОВ ШИИТСКО-СУНИТСКИ КОНФЛИКТ
Екзекутираният шиитски духовник шейх Нимр защитаваше политическите права на шиитите в Саудитска Арабия и страните от региона. Риад го обвини в подбуждане към насилие. Това несъмнено е поредния сблъсък между суити и шиити, които са и двете основни групи в исляма.
Кое предизвиква разцеплението?
След смъртта на пророка Мохамед през 632 година, мюсюлманите се разделят на две групи- сунити и шиити. Причината е, че той не посочил свой наследник, който да предвожда мюсюлманската общност. След смъртта на великия пророк започнали спорове за това кой е най-добре да наследи неговото място и да застане начело на младата и бързо развиваща се религия. Според някои това можело да се случи, чрез постигането на консенсус, ала други смятали, че наследниците могат да бъдат халифи.
Така властта преминала в ръцете на Абу Бакр, който бил и близък сподвижник на пророка. Според някои, обаче мястото било предопределено за братовчеда на пророка и негов зет Али. След като двама наследници на Абу Бакар били убити, той все пак станал халиф. Историята по-нататък разказва, че по-късно и Али бил посечен в Куфа (на територията на днешния Ирак). Неговите синове – Хасан и Хюсеин претендирали да наследят титлата. Това нямало как да бъде допуснато от привържениците на другия лагер, в следствие на което Хюсеин и голям брой негови роднини били избити в Кербала през 680 година.
Мъченичеството на Хюсеин се превръща в центално събитие за тези, които вярвали в правото на Али да наследи пророка. Последователите им започнали да се наричат шиити (от Шиат Али- последователи на Али). Сунитите приемат първите трима халифи преди Али. Според тях именно те са следвали традицията на пророка.
Сунитските владетели предприемат завоевания, които разширяват халифата до Северна Африка и Европа. Последният халифат изчезва с разпадането на Османската империя след Първата световна война.
Какви са религиозните разлики?
Сунитската и шиитската секти в исляма имат своите вярвания, доктрини и духовни школи. И при сунити, и при шиити има както светски настроени, така и фундаменталисти. Шиитите приемат Али и следващите водачи за имами. Те вярват в 12-те имама, последният от които е изчезнал през девети век в Ирак. Някои от шиитите очакват неговото завръщане като Махди, т.е. месия. Шиитите също така имат духовна йерархия.
Сунитите обаче приемат себе си за ортодоксалния и традиционен клон на исляма. Названието им идва от „суна“ – традиция. Те славят всички пророци, споменати в Корана, особено Мохамед. Всички следващи мюсюлмански водачи обаче не са признати от сунитите.
Сунитите признават властта на Бога и в материалния свят, което при някои включва дори и обществената и политическата сфера. Шиитите пък ценят мъченичеството и саможертвата.
Кои са повече и къде са?
Над 85% от всичките милиард и половина мюсюлмани по света са сунити. Те живеят в Арабския свят, както и в Турция, Пакистан, Индия, Бангладеш, Малайзия и Индонезия. Шиитите са мнозинство само в Иран, Ирак, Бахрейн и Азербайджан. Саудитското кралско семейство, което следва строгата и консервативна сунитска школа Уахабизъм, контролира светите места за сунитите – Мека и Медина. Светите места за шиитите са Кербала, Куфа и Наджаф в Ирак.
Саудитска Арабия и Иран, които са доминиращите сунитска и шиитска сила в Близкия Изток, често са на противоположни позиции в регионалните конфликти. В Йемен шиитските бунтовници от север Хути свалиха доминираното от сунити правителство. Това доведе до военна намеса на водената от Саудитска Арабия коалиция. В Сирия мнозинството са сунити, но шиитската секта алауити на президента Башар Асад доминира правителството. А в Ирак разногласията между воденото от шиити правителство и сунитските общности подпомогнаха настъплението на т.нар. „Ислямска държава“.
