Двадесетата годишнина от падането на Берлинската стена – символът на Студената война и на комунизма, се превърна в обсъждана тема. 28-те години разделение на Берлин (и на цяла Германия) остават в историята с многото опити за нелегално преминаване на гражданите на Източна Германия – тогава ГДР, на другата страна, във ФРГ – олицетворение на свободата.
Тази страница от историята на Германия, която в момента е предмет на „възраждащ се интерес”, е затворена вечерта на 9-ти ноември 1989 г., когато хиляди жители на разделената нация пресичат „границата” – този път легално. Дали историческият миг е предизвикан от спонтанното желание на хилядите източногерманци да се докоснат до свободата или е резултат на предварително обмислен план? Отговор – или един от отговорите, дава Тим Мор в статията си за Daily Beast.
Тим Мор е редактор на списание Playboy. През 90-те години работи като DJ в берлински клуб. В момента работи като преводач от немски на английски и пише за Daily Beast.
„Падането на Берлинската стена в нощта на 9-ти ноември 1989 г. винаги досега е описвано като резултат от спонтанни действия или суматохата, последвала след края на пресконференция. Източногерманският правителствен говорител Гюнтер Шабовски, към края на вечерната конференция, започва да рови в купчина бележки, за да извади тази, на която е важното съобщение. Той прави кратка пауза и след това обявява, че „всеки жител на ГДР в скоро време ще може да пътува”. Притиснат да даде повече информация кога ще влезе в сила новата разпоредба, Шабовски се запъва – той очевидно не е готов да даде отговор – и казва: „Мисля, че веднага”.
Веднага след това жителите на Източен Берлин се запътват към контролно-пропускателните пунктове и искат да преминат в Западен Берлин. Към 20:30 часа един от по-слабо известните пропускателни пунктове е отворен; само час по-късно известната сцена на преминаването на границата през пункт в близост до гара Борнхолмър става реалност, а около 23:30 часа пунктът е напълно отворен по напора на хилядите хора. Следва отварянето на пункта, известен като „Чек Пойнт Чарли“.
По същото това време канцлерът на Западна Германия – Хелмут Кол, е на посещение в Полша. Той бързо се завръща в родината, за да стане свидетел на събитията.
Тази историческа версия обаче беше опровергана от информация, излязла в Германия по повод падането на стената. Нови разкрития около събитията карат коментаторите да се чудят дали спонтанно предизвиканото на пръв поглед падане на стената не е станало „по сценарий”, както гласи заглавие на Мюнхенския Suddeutsche Zeitung. Не само лидерите на Германската демократична република са планирали бутането на стената, администрацията на Кол е знаела, че Източна Германия планира събитието.
Планът е бил разкрит на 29 октомври 1989 г., по време на официален обяд в източноберлинския „Паласт Хотел” между кмета на Западен Берлин Валтер Момпер и Гюнтер Шабовски, който ще отвори границата само след две седмици. По време на срещата, организирана от известни лидери на Източногерманската църква и сътрудници на Момпер, Шабовски отправя недвусмислено съобщение към Момпер, което гласи, че: „ГДР в съвсем скоро време ще вдигне ограничителния режим за излизане на гражданите извън пределите на страната”.
„Ще изготвим заедно закон за пътуванията, който е достоен за името на страната ни. Ще има свобода на пътуванията на гражданите”, заявява Шабовски. В последвалия разговор страните обсъждат логистични въпроси – колко пропусквателни пункта ще бъдат отворени, за да се улесни максимално използването на метрото за безпрепятственото придвижване на гражданите.
Община Берлин започва работа по планирането на акция, която да гарантира струпването на поне половин милион жители на ГДР на едно място. В задачата, чието реализиране е предвидено първоначално за 1 ноември, трябва да се изготви и транзитна система за масовия поток.
На 6 ноември Момпер изпраща официално съобщение до Кол, в което обяснява, че берлинското правителство работи по въпроса за бутането на стената в срок до декември и призовава правителството на Федерална Република Германия също да започне работа. Миналата седмица Момпер заяви в интервю, че той е предупредил и „съюзническите сили” в Берлин. В своето писмо до Кол той използва термина „голяма свобода на пътуванията”, за да опише твърдението си, че: „всеки жител на ГДР в скоро време ще може да пътува”.
От канцеларията на канцлера Хелмут Кол не изпращат отговор. Подробностите около тайната среща между Момпер и Шабовски излязоха наяве миналия месец. А през миналата седмица се появи най-голямото доказателство. По време на репортаж за събитията около падането на Берлинската стена, телевизия ZDF показа за първи път писмото, което Момпер изпраща на Кол.
В началото на втората седмица на ноември 1989 г. берлинските вестници излизат със заглавия като: „Ако стената се превърне в история”, но нито националните, нито международните медии обръщат внимание на написаното.
На 9 ноември 1989-а кметът е прекъснат по време на речта си, след което обявява, че ограниченията за пътуване може би ще бъдат премахнати още същия ден. Мампер беше предупредил транзитните власти да очакват поток от хора. На пресконференцията, състояла се същата вечер, той казва, че 2 милиона източногерманци са се отправили към Западен Берлин през първите дни на падане на стената.
Срутването й ознаменува падането на Желязната завеса и началото на края на социализма като система.
