Прокуратурата се мобилизира срещу проекта за нов Закон за съдебната власт (ЗСВ). Срещу проекта, който беше публикуван за обществено обсъждане през март в последните дни на кабинета „Денков“, валят становища от различни прокуратури.
Остро становище срещу проекта за нов Закон за съдебната власт е пратил и.ф. главният прокурор Борислав Сарафов до доскорошната си заместничка, а сега служебен министър на правосъдието Мария Павлова. Проектът трябва да регламентира новите положения в съдебната власт, въведени с промените в Конституцията. Едва след приемането на новия съдебен закон ще се пристъпи и към подмяна на Висшия съдебен съвет (вече ще има два съвета – съдебен и прокурорски) и на инспектората към него, които на практика в момента карат втори мандат, без да са избрани за това. Неизбирането на нов прокурорски съвет пък отлага за неопределено бъдеще и избора на титулярен главен прокурор. През юни ще стане година от уволнението на Иван Гешев, след което поста беше временно зает от Сарафов. Заради политическите турбуленции изобщо не е ясно какво ще остане от идеите в проекта и дали той няма да бъде основно прекроен, пише „Сега“.
Седмица след встъпването на служебното правителство срокът за обществено обсъждане на предложения нов Закон за съдебната власт беше удължено с 20 дни – от 16 април 2024 г. до 7 май 2024 г. с обяснението, че има „множество предложения, получени от органите на съдебната власт и съсловни организации на магистратите“.
Основните забележки идват точно от съсловни организации на прокурори и следователи. Разказани са и в официалното становище на прокуратурата.
Според държавното обвинение проектът има сериозни недостатъци и противоречиви норми, заради което значителна част от текстовете му трябва да се редактират. „В него са заложени противоконституционни норми и законодателни решения, които не могат да бъдат обяснени по друг начин, освен като резултат от съзнателен и политически мотивиран стремеж за неравно третиране на съдиите и на прокурорите и следователите“, посочва главният прокурор.
Възразява се например срещу преструктурирането на прокуратурата. По силата на Конституцията бяха закрити Върховната административна прокуратура и Върховната касационна прокуратура и на тяхно място „се появи“ Върховна прокуратура. „Това е преструктуриране, което може да бъде извършено единствено от Велико народно събрание“, смятат от прокуратурата. Според позицията им това е неоправдана и твърде голяма намеса в съдебната власт.
Забележки има и към това, че се предвижда членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) и на Висшия прокурорски съвет (ВПС), които са магистрати, да са едновременно и съдии, прокурори или следователи. Подобно решение на практика обаче отрича статута на ВСС и ВПС като постоянно действащи органи.
Критикува се и липсата на определение какво е „тайни и/или неформални организации и общества“, членството в които ще трябва да се декларира.
