Искаме да се запази единственият орган, който контролира стоковите пазари и тържищата.
Закриването на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) ще доведе до вакуум при контрола по проверките на пазарите у нас,
съобщи мнението си председателят на Софийската стокова борса Васил Симов по повод на законопроект, който ще прехвърли комисията като звено в Министерството на икономиката и енергетиката. Според него това е странно като поведение, въпреки че може би е икономически обосновано.
Преди дни председателят на ДКСБТ Едуард Стойчев обяви, че идеята за закриване не е била обсъждана с работещите там.
За проекта той и колегите му разбрали от медиите.
Предложението предвижда
функциите на комисията да бъдат поети от Министерството на икономиката, което със съдействието на Агенцията по храните и Комисията за защита на потребителите да извършва проверките на тържищата, да издава и отнема лицензи.
Според Стойчев нарушават се редица закони, сред които и този за конфликт на интереси.
Сега комисията е на подчинение на министър-председателя и той реално има контролна функция.
С подготвяната промяна тази функция ще се размие, тъй като с новия закон следва да работят две министерства и няколко администрации, категоричен е председателят й.
Като пример Стойчев посочи, че служителите на Агенцията по храните са на подчинение на земеделския министър, които при влизане в сила на променения закон би следвало да отговарят и в Министерството на икономиката.
В проекта за новия закон не са включени регистрираните през миналата година 600 обекта за търговия на храна, които продават стоките извън стоковите борси и тържища,
каза още Стойчев и обяви, че ще търси разговори с всички заинтересувани лица от подготвяната промяна на Закона за стоковите борси и тържища.
Според шефа на Софийска стокова борса Симов
експертите от бранша са били силно изненадани от предлаганите промени.
У нас в момента има три стокови борси, 70 тържища и стотици пазари и никой нас не ни е попитал да си дадем мнението за промените в закона, заяви Симов.
Той обясни, че
комисията е единственият орган у нас, който може ефективно да контролира дейността на пазарите у нас и тя може да налага глоби и санкции.
Нашето желание е ДКСБТ да се запази, защото това е контролиращия орган у нас, обясни още Симов.
Без тази комисия е възможно сериозно да се увеличи спекулата по пазарите, което няма да е добре за българските производители, обясниха още той. По думите му в момента всички в бранша са озадачени от подготвяната промяна.
Според него МИЕ няма необходимия експертен капацитет да контролира качествено пазарите.
Очаква се Българската агенция за безопасност на храните и Комисията за защита на потребителите да помогат в работата на МИЕ, но те също изпълняват други функции от вменените на комисията за контрол над тържищата.
Симов напомни, че
през лятото единствено ДКСБТ и Агенция „Митници“ са успели да затегнат контрола при вноса на плодове и зеленчуци у нас.
Това на практика е помощ за българските производители, които и сега работят в условията на голяма конкуренция със земеделците от Македония и Турция.
Досега не е обявено кой е вносителят на промени в Закона за стоковите борси и тържища.
С подобни мерки няма да се подобри регулаторната тежест за бизнеса, а и ще се увеличат разходите за контрол над стоките, категоричен е експертът.
Той припомни, че
законът съществува от 17 г. и много пъти е променян, но до момента никога не е било обсъждано закриването на комисията.
Експертите ще поискат да бъде направен анализ за оценката и въздействието върху тези промени. Законът е публикуван за обсъждане в момента и е без подобна оценка, което е в разрез с разпоредбите на Министерски съвет.
На 12 февруари предстои обществено обсъждане на проекта в БТПП, в което ще бъде представено мнението на ССБ,
уточни Васил Симов.
Добивът на зърно през тази година се увеличава и прогнозата е, че при пшеницата ще бъдат произведени 707 млн. тона, а при царевицата – 959 млн. тона, показват данните на Световния съвет по зърното, представен от експертите на Софийска стокова борса.
От няколко години потреблението е под добива на зълнените култури и това действа депресиращо и сваля цената надолу.
Увеличават се и приходните запаси, очерта картината на зърнения баланс в света Антонина Белопитова, директор Търговия в ССБ.
От Световния съвет по зърното опровергават слуховете за редуциране на реколтата от пшеница и обявяват, че очакват ръст в Украйна, Казахстан и Русия над 4%, както и повишение на зърнодобива в ЕС.
Заради политическото положение в Украйна, което е нестабилно, може да накара търговците да задържат стоката и вдигането на складовите разходи да увеличат цената. През февруари и март винаги има корекция в цените, обясни Симеон Елизаров, изпълнителен директор на ССБ.
Новата реколта 2014/2015 също се очертава като добра.
Снежната покривка в САЩ е дебела и няма опасност да пострада пшеничния пояс. В Черноморския регион ще се произведе над 7 млн. тона повече. В момента хлебна пшеница се търгува на ССБ по 234 лв. за тон без ДДС, като спадът в сравнение с началото на миналата година е сериозен.
Спадът в цената на царевицата е по-драстичен – близо 30%, като в началото на миналата година зърнената култура се е търгувала до 280 лв. за тон.
Поевтиняването на суровините ще сваля цените надолу и поне няма да поскъпват крайните продукти, което е добре за потребителите, коментира Васил Симов.
Това поевтиняване обаче действа задържащо на икономиката не само у нас, но и в ЕС.
Той припомни, че през миналата година на борсата се е изтъргувало три пъти повече зърно.