Николай Йотов, полузаспал наблюдател и бивш журналист
Що е то цънцар
влашки циганин, същото като цинцар, ала на шопски говор
“Мерна ми се един цънцар като да калайдисваше откраднатия ми казан.”
б.а. На румънски език, цънцар (“țânțar”) означава комар.
За младото поколение, известно днес под отвратителния американизъм „джен зи“, което на мен ми навява само на един предизвестен завършек – букви в евроатлантическата азбука след Z няма, това да ви говори нещо? – трябва да се изяснят некои съображения.
Журналистика днес в България, както тя се разбирашеу нас в началото на 90-те, а в света – много преди това – няма. Нито в България, нито по света. Grosso modoоткъм 2010-2012-а насам. Тогава медиите по света и у нас се дигитализираха, вестници и списания започнахада намаляват тиражите и да изчезват от будките и будките с „п“ (павилионите).
В резултат на това, вестниците, стожерът („Стършел“-ът?) на печатната преса, които преминаха в интернет пространството имаха два избора: да започнат да просят пари за абонаменти, или да се наблъскат до козирката с реклами от всякакъв вид. Само че по онова време рекламите през бай ви Гугъл и тем подобни все още бяха в доста по-примитивен и недоразвит вид от днешния, който пък съвсем се изроди и сега е извън всякакъв контрол и печалбите бяха минимални. А довчерашният потребител, който без да се замисля вадеше по левче-два и три по „киосковете“, внезапно се разлигави и реши, че информацията е негово изконно право, дадено свише и следователно безплатно безвъзвратно.
Това даде възможност на всякакви групировки, малки и големи, групи по интереси (“interest groups” на модерен колониален), олигархични кръгове, бизнес организации и частни лица, жужащи и облизващи се до онова време около тях, да започнат да прилапват до скоро що-годе останалите независими печатни медии и техните новоизлюпени дигитални издания. Пак уточнявам, говорим за събития, случващи се едновременно по цялото цивилизовано земно кълбо. Толкова едновременни, колкото ще бъдат едни други случки и събития седем-осем години по-късно. Ум да ти зайде!
Отварям една скоба, понеже за тази наглост никога не може да се напише достатъчно – някои световни издания, особено на Запад, извършиха върховното безобразие да молят за пари, докато бяха завземани от знайни и незнайни милиардери и тинк-танкове, претендирайки в същото време, че се борят за, подкрепят и „представляват“ „независимата журналистика“.
Не ме разбирайте погрешно. Съвсем не твърдя, че до онова време нямаше частни интереси и олигархични кръгове, които държаха на хранилка множество медии и не бълваха пропаганда със скоростта на повръщащия персонаж от сцената в “Team America: World Police”. И тогава беше валидна максимата „Пресата е свободна – за всеки, който я притежава“ (“Press is free – to anyone who owns one,” непременно гледайте шедьовъра „Вътрешен човек“ от 1999 на Майкъл Ман поне веднъж– има го даже в ютюб). Но освен, че бяха фалирани и/или купени и останалите сравнително неутрални медии, онзи период даде началото и на друг един фалит на журналистиката по света.
Започнаха да се излюпват и набират скорост безобразно неграмотни и откровено олигофренски сайтове и сайтчета на предишни, физически издания и нови дигитални жълтини със силно кафяви примеси, напомнящи на „ризката от Бициани“ на Боби Турбото (потърсете препратката, тя е от едни отдавна забравени, днес лирично-носталгични, времена от растежа на млечните зъбки на бТВ).
Роди се и се разпространи като призрачен вирус простотията, родиха се простащината, вопиющата неграмотност, долнопробната пропаганда в уеб пространството, „с любезното спомоществователство“на интернет „медии“ и „социални“ мрежи, които се рояха, жужаха, хапеха, боцкаха и неусетно заразяваха потребителите си с бацила на слабоумието. Този бацил много скоро се предаде и на останалите „традиционни“ радиа и телевизии.
До вчера конкурентни медии се прегрупираха в конгломерати и картели, в които вече работеха промити ту от „интерншипове“, т.е. чиракчийстване, ту от „успешни кариери“ в нпо-та, ту със съмнителни дипломи от измислени соросоидни учебни заведенияи други помийни ями.
Започна повсеместното изглаждане и зануляване на мозъци, които днес не могат да задържат своя attention span повече от десет секунди, които да не помнят нищо повече от пет секунди, и които да нямат търпение повече от една, да скочат на следващото „story“, следващия „content“ и следващата вулгарна пропагандна простотия.
Откъде знам всички тези невероятни безобразия и кой ги нареди? Ще ви разкажа друг път. Сега отивам да пия едно греяно вино в протест на прекалено будните (woke) спящи с широко затворени очи.
Академик Петър Иванов
От клипа на интервюто с Радостин Василев (вижте го: https://www.youtube.com/watch?v=YY0lNRyJA2c) виждаме ясно завършения класически преход от медиатор към трибун.
Журналистическата роля по дефиниция е:
• да удържа;
• да балансира;
• да поставя под въпрос.
При Цънцарова обаче имаме:
• нормативна сигурност („знае кое е правилно“);
• еднопосочна морална рамка;
• отсъствие на съмнение.
От психологическа гледна точка това е свиреп идеологически Аз, а не журналистически Аз, което, уви, е норма във всички нашенски медии.
Цънцарова е индоктринирана, не знам по кой точно начин (пари, кариера, обсесия, любов); напомня развихрен комсомолски активист, който чака да го поканят за член на БКП или за агент на ДС, или като Хекимянчо за кмет на София.
Много важно: индиктринацията тук вероятно, или по-скоро, не е външна принуда, а вътрешно приета идентичност, просто е приет от нея завинаги модел за поведение – да обслужва всеотдайно когото трябва, и както трвбва, по-точно – както той иска.
Признаци за индоктриниране:
• говори по геополитика, война, икономика с увереност, несъответстваща на експертността ѝ;
• няма колебание, пауза, мекота, пластичност, условност;
• използва език на морална категоричност („виновен е Путин“, „не понасяте напрежение”, “трябва“, „няма алтернатива“ и др.).
Това е типично за идентификация с Големия Друг (Лакан) и Биг Брадър (Оруел).
Цънцарова не мисли и не обмисля позицията, даже не я разбира,— тя я представя, и я представлява.
Радостин Василев е изумяващ отстъп от практиката на бТВ (това е оригиналната абревиатура, тя нарочно и унизително е с малко “b”, за Bulgaria)
Поведението на Цънцарова към гостите, към Василев също, в предаването просто е рафинирано символично насилие.
Виждаме във всички нейни медийни изяви:
• прекъсване;
• викане;
• ръкомахане;
• налагане на тон;
• унижаване;
• иронизиране;
• присмех;
• ругаене и др.
Всичко това е форма на символично насилие, повтарям, не на диалог.
Това не е журналистика, а ритуализиран разпит, облечен в телевизионна форма.
Като професионален психоаналитик мен ме интересуват психологическите механизми и инструменти, с които, без да ги знае и да ги разбира, Цънцарова лаически и грубо ги ползва. Ето ги:
1. Проекция. Гостът се превръща в:
• носител на „заплаха“;
• представител на „неправилното“;
• глуповат загубеняк;
• “враг на народа”и др.
Затова той трябва да бъде обезсилен, не чут.
2. Контрол чрез унижение. Това е поведение, характерно за хора, които не понасят равностоен отговор, защото той разклаща идентичността им. И унизяването на госта е най-лесният начин да утвърдиш Аза си и да изпълниш задачите на поръчителя.
3. Прекъсване и непозволяване гостът да довърши мисълта си. Те двете не произхождат от логиката на диалога, а са следствие на неубеденост, те са акт на тревожност, на тревожна защита, и са проява на страх, че другият може да артикулира нещо извън сценария, и да развали гювеча.
5. Смяна на регистъра и повишен тон. Те не са спонтанни, както е в нормалния човешки диалог, а са техники за редуциране на отсрещния. Индикират нетърпимост към автономен субект, какъвто в случая определено е Радостин Василев. Според Цънцарова интервюираният трябва да бъде „коригирван“, а не изслушван. Това е адски тъпа и грозна стратегия, според мен.
6. Ръкомахане, жестикулиране, поза, осанка. Всичко това е телесен израз на вътрешна възбуда, показва още и липса на вътрешна стабилност, все пак някои от партийните опорки може да не се харесват на хедонистичната изрусена хубавица, нали така? И тогава тя има нужда да „покрие“ аргументативната празнина (дупка) с движения, ръкомахания, хистероиден лицев миманс и хипербулия.
7. Тормоз на госта. Тормозът се появява, когато Азът е залепен за идеологията, както е при въпросната твърде еластична водеща на bTV. Всяко несъгласие с нея и с това, което на нея ѝ е наредено да счита за правилно, се преживява от нея като лична атака. Лошо и смущаващо е, че при Цънцарова няма вътрешна дистанция между Аза и позицията, която ѝ е наложена от “редактора”, така да го кажем.
Тогава разговорът в bTV не е обмен на мнения, не е диалог, а див селски изпит, разпит, на който гостът трябва да „отговоря правилно“, иначе бой по главата!
Сега, последно, не знам дали е правилно и кавалерски, да говорим за възрастта на водещата и за психодинамична картина на случая.
Без да генерализирам, при жени в средна възраст, климаксът (менопаузата), знаем, е естествен преход в живота на всяка жена, и не може да ни учудват някои особености в психиката и настроенията, както и промени в поведението ѝ, в което често виждаме:
• нужда от твърда идентичност;
• страх от разпад, уволнение, излагация, съмнение;
• амбивалентност;
• и търсене на компенсации чрез морален соросоиден максимализъм и неженствена войнственост.
Обобщение в една формула:
Имаме, или май имахме, вече, водеща, която:
„не задава трудни въпроси“, а е стъкмена фигура, която налага (налагаше) правилни отговори от позиция на морална власт, хубост и сексапилност (защо да го спестявам?) и фалшив авторитет.
(Този текст е първият от серия анализи на Цънцарова и на bTV. Очаквайте ги.)
Четете моите текстове!
Търсете моите книги по психотерапия, психоанализа и парапсихология тук:
tornadobg.com
акад Петър Иванов
