Точно в 07:14 часа настъпи астрономическата пролет!
Слънцето, при своето видимо движение по еклиптиката, пресече пролетната равноденствена точка и от южната небесна полусфера премина в северната. Днес денят е равен на нощта.
Периодът от началото на астрономическата пролет до началото на следващата астрономическа пролет е равен на една тропична година и се равнява на 365, 24219 денонощия.
Пролетта е един от четирите сезона в умерения пояс, заедно с лятото, есента и зимата.
В метеорологията се използва различна конвенция – пролетните месеци са март, април и май в Северното полукълбо и септември, октомври и ноември в Южното.
През пролетта дните започват да стават по-дълги от нощта, температурите се повишават, природата се връща към активен живот. Първите характерни цветя за сезона са кокичетата и минзухарите.
Пролетта, както и останалите сезони се дължат на наклона на земната ос, който е 23.5° спрямо орбиталната равнина в която се движи Земята. Поради този наклон различни части на планетата са подложени на различно осветяване от страна на Слънцето.
По света е възприетата календарна система, основаваща се на т. нар. „Григориански календар“. Според календара по определен начин се редуват обикновени години по 365 дни и високосни по 366 дни, в които допълнителният 29 февруари компенсира натрупаната разлика. Това е направено за удобство, но е и причината датата на пролетното равноденствие да е различна всяка година – между 20 март, 21 или 22 март за Северното полукълбо.
Календарната дата зависи от това, колко години са минали от последната високосна.
Само няколко дни след посрещането на пролетта, в последната събота срещу неделя на март,
на 25-ти, в 3 часа през нощта, ще преместим и часовниците си с един час напред.
